lovech - Profesionalistite

Забрави го.

Имаш кариерата си.

Само дето вече я нямаш.

На лавицата с книгите ѝ - юридическа литература, романи и една готварска книга - имаше снимка на нея и на Дейвид. И двамата се усмихваха.

Съжалявам, не знам как да ти го кажа...

Отдолу имаше кутия с шах. Дървен, не пластмасов. „Из­хвърли го“ - каза си тя.

Ще го направя.

Още не.

Добре де, стига. Дори у най-жалките перверзници и убийци забелязваше самосъжаление, затова нямаше да го допусне в ду­шата си. Имаш другите си дела. Да се захваща за работа...

Шум в коридора.

Почукване, щракване, тихо тупване.

После нищо.

Госпожа Парсънс изпуска пазарската си чанта. Господин Лефковиц с неговия пудел и бастуна му.

Погледна към телевизора, после към микровълновата, после към спалнята.

„Извади делото „Щатът срещу Гонзалес“ и се захващай на работа, по дяволите!“

Лоръл се сепна от звънеца на входната врата.

- Кой е? - приближи се тя до вратата.

- Детектив Флеърти от Нюйоркската полиция.

Не беше чувала за него, но Манхатън се гордееше със своите хиляди полицаи. Надникна през шпионката. Бял мъж, с тъмна коса, слаб, с костюм. Държеше отворен портфейла със значката си, но тя виждаше само лъщенето на значката.

- Как влязохте? - попита отвътре.

- Някой излизаше. Звъннах на домофона ви, но никой не се обади. Канех се да оставя бележка, но реших все пак да проверя дали сте тук.

Значи звънецът отново не работеше.

- Само минутка. - Свали веригата, дръпна резето и отвори вратата.

И едва тогава Нанс Лоръл си помисли - докато мъжът прис­тъпи напред, - че може би трябваше да го накара да пъхне под вратата значката си, за да я разгледа.

Но защо да се тревожи? Случаят е прекратен. Вече не беше заплаха за никого.

75.

Бари Шейлс не беше едър мъж.

„Компактен“, така го описаха веднъж.

А и работата му беше да седи пред екрани с ръце върху джойстикове на безпилотни самолети и пред компютърни кла­виатури.

Той обаче вдигаше тежести - защото му беше приятно.

И тичаше - защото му беше приятно.

Освен това бившият военен пилот беше на мнение, напълно неподкрепено, че колкото по ти харесва да се упражняваш, тол­кова по-добре откликват мускулите ти.

Затова когато мина покрай притеснената Рут, същинско куче пазач, нахлу в кабинета на Шрив Мецгър, отметна ръка назад и фрасна шефа си. Кльощавият мъж се олюля и се строполи тежко.

Шефът на НРОС падна на едно коляно, размахвайки ръце. От бюрото му се разхвърчаха папки, които беше съборил, опит­вайки да се хване.

Шейлс пристъпи напред, отново замахна, но се поколеба. Един удар се оказа достатъчен да укроти гнева, надигнал се у него, откакто видя импровизирания футболен мач между обек­та, когото му беше заповядано да взриви на молекули, и едно невръстно момче в двора на кьщата-укритие сред запуснатите мексикански покрайнини.

Свали юмрук и отстъпи назад. Но нямаше намерение да по­могне на Мецгър да се изправи и наблюдаваше студено как той протегна ръка към бузата си и се надигна тромаво, събирайки падналите папки. Шейлс забеляза няколкото кафеникави пап­ки с печат за секретна информация, каквито не беше виждал, макар да имаше направо космическо ниво за секретен достъп.

Забеляза също, че първата грижа на Мецгър в момента не беше раната, а папките.

- Бари... Бари... - погледна той зад Шейлс и поклати глава. Шокирана, Рут кръжеше наоколо досущ като безпилотен само­лет. Мецгър ѝ се усмихна и ѝ посочи вратата. Тя се поколеба, но после излезе и затвори след себе си.

Усмивката на мъжа изчезна.

Шейлс се приближи до прозореца и дълбоко си пое дъх. Погледна към фалшивия контейнер на паркинга на НРОС. Само един поглед към наземната контролна станция, откъдето за малко не уби поне трима невинни цивилни, беше достатъчен, за да разпали отново гнева му.

Отново се извърна към Мецгър, обаче директорът не се сви, не се примоли. Не отговори нито физически, нито с думи, само отново докосна бузата си и разгледа внимателно червеното пет­но на пръста и палеца си.

- Знаеше ли? - попита Шейлс.

- За косвените в Рейнос? Не. - Като директор на НРОС той беше следил нападението в реално време. - Разбира се, че не.

- Бях я изстрелял, Шрив! Ракетата беше във въздуха. Какво ще кажеш по въпроса? Само десет секунди ни деляха от убий­ството на невинно момче и момиче и на една жена, вероятно майка им. Пък и един бог знае кой още е бил вътре!

- Ти видя документацията със ЗСЗ. Програмата за наблю­дение на Рашид беше абсолютно желязна. Имахме доклади от Агенцията за борба с наркотиците и от мексиканските федерал­ни власти - наблюдавали са го денонощно. Цяла седмица никой не е влизал или излизал от къщата. Кой се затваря за седем дни, Бари? Някога да си чувал подобно нещо? Аз не съм. - Мецгьр седна. - По дяволите, Бари, ние не сме богове. Правим каквото можем. И аз съм на пангара. Ако беше загинал още някой, край е кариерата ми. Вероятно и с НРОС.