lovech - Profesionalistite

Студената усмивка на тънките устни на авиатора задълбочи бръчките около устата му:

- Обезумял си, нали, Шрив?

Имаше предвид „гневен“, но съдейки от начина, по който реагира Мецгър, как присви очи, явно директорът на НРОС разтълкува думата като „луд“.

- Луд?

- Че не проследих колата на Рашид. Че насочих ракетата да се приземи.

Мълчание.

- Ударът по автомобила на Рашид не беше разрешен.

- Майната му на разрешението! Ти смяташ, че е трябвало да оставя ракетата да се приземи, където беше прицелена, и да изстрелям втората птичка към колата.

Очите му показаха, че Мецгър смята точно това.

- Бари, вършим много мръсна работа. Има косвени жертви, има приятелски огън, има самоубийства, има и най-обикновени скапани грешки. Загиват хора, защото сме се прицелили в Уест Стрийт 100, а всъщност задачата ни е трябвало да бъде Ист Стрийт 1000.

- Интересно название за човешко същество, не мислиш ли? Задача.

- О, хайде стига. Лесно е да се присмиваш на правителстве­ния жаргон. Обаче правителството ни предпазва от хора като Рашид.

- Хубава реплика за изслушване пред Конгреса, Шрив. - След това Шейлс избухна: - Обърка сведенията за Морено, за да очистим един негодник, когото ти просто не харесваш. Поне­же според теб не е достатъчно голям патриот.

- Не е вярно! - почти изкрещя шефът му сред пръски слюнка.

Слисан от неконтролируемото избухване, Шейлс впери по­глед в него. После бръкна в джоба си и подхвърли върху бюрото пропуска си.

- Деца, Шрив. Днес едва не взривих две деца. До гуша ми дойде. Напускам.

- He - приведе се напред Мецгьр. - Не можеш да напуснеш.

- Защо?

Шейлс очакваше шефът му да започне да говори за догово­ри, за сигурност. Обаче той каза:

- Защото си най-добрият, Бари. Никой не умее да управля­ва птичката като теб. Никой не умее да стреля като теб. Знаех си, че ти си човекът за програмата ЗСЗ още докато я замислях, Бари.

Шейлс си спомни един ухилен търговец на коли, който постоянно повтаряше името му, явно защото го бяха учили в учи­лището за ухилени търговци на коли, че така ще измори потен­циалния купувач, ще намали съпротивата му.

Шейлс си тръгна от автокъщата без автомобила, който тол­кова много искаше.

Сега се разкрещя:

- Проектът трябваше да елиминира косвените жертви!

- Не сме проиграли сценария със стрелба през панорамни прозорци! Трябваше да го направим, но на никого не му хрум­на. На теб хрумна ли ти? Сбъркахме. Какво повече искаш да ти кажа? Извинявам се.

- На мен ли? Може би трябва да се извиниш на съп­ругата и на децата на Робърт Морено или на семейството на репортера Де ла Руа, или на телохранителя му. Трябва да се извиниш по-скоро на тях, не на мен, не мислиш ли, Шрив?

Мецгър побутна пропуска обратно към Шейлс.

- Много ти се събра. Вземи си почивка.

Пилотът остави пропуска върху бюрото, извърна се, отвори вратата и излезе от кабинета.

- Извинявай, че те разтревожих, Рут.

Тя само го изгледа.

След пет минути той излезе от вратата на НРОС и тръгна по пресечката към главната улица наблизо.

После пое по тротоара и изведнъж походката му стана лека и целият засия от смътно задоволство.

Щеше да повика бавачката и да изведе Маргарет на вечеря. Щеше да ѝ съобщи, че е станал безработен. Можеше...

Тъмен седан шумно се закова до него. Двама мъже рязко от­вориха вратите, изхвърчаха навън след секунди и се запътиха към него.

За миг Шейлс се зачуди дали Шрив Мецгьр не е повикал специалистите - дали не е уредил ЗСЗ, в която задачата да е Бари Шейлс, за да го елиминира като заплаха за безценната си смъртоносна програма.

Обаче мъжете, които се приближаваха към него, не из­вадиха скритите си берети или зиг-зауери. Да, в дланите им проблесна метал, но беше златист. Значки на Нюйоркската полиция.

- Бари Шейлс? - попита по-възрастният.

- Аз... Да, аз съм Шейлс.

- Аз съм детектив Брикард. Това е детектив Самюълс. - Значките изчезнаха. - Арестуван сте, господине.

Шейлс се изсмя от изненада. Грешка. Сигурно още не бяха разбрали, че разследването е прекратено.

- Станала е някаква грешка.

- Обърнете се, моля, и сложете ръце зад гърба.

- Но по какво обвинение?

- Убийство.

- Не, не... случаят „Морено“... е прекратен.

Детективите се спогледаха и после Брикъл каза:

- Не знам нищо за никакъв Морено, господине. Ръцете. Вед­нага.

76.

- Може би няма да мине лесно пред съдебните заседатели - каза Линкълн Райм, имайки предвид новата теория по делото срещу Мецгър и Шейлс.