lovech - Profesionalistite

- Шейлс е арестуван - осведоми Сакс прокурорката.

- Хубаво. А сега с какви улики разполагаме?

- А, уликите - замислено се обади Райм. - Уликите. Трябва само да докажем, че куршумът е предизвикал разпиляването на стъклата, които са причина за смъртта на репортера. Близо сме. Имаме следи от стъкла по куршума и по дрехите на Де ла Руа. Просто бих искал парченца, които наистина са причинили разрезите и кървенето. - Той погледна към Лоръл. - Съдебните заседатели обичат оръжията, нали?

- Несъмнено, Линкълн.

- Моргата на Бахамите? - попита Сакс. - Патологът сигурно още пази стъклата, не мислите ли?

- Да се надяваме. Хората там може и да крадат часовници и скъпи слънчеви очила, обаче надали счупените стъкла им се лепят по пръстите. Ще звънна на Майкъл да видим какво ще открие той. Можем да докараме тук няколко парчета с клетвена декларация, че парчетата са взети от тялото и са причина за смър­тта. По дяволите, може той дори лично да дойде да свидетелства.

- Страхотна идея - възкликна Том. - Ще остане при нас да се помотаем.

Райм въздъхна отчаяно:

- Ама, разбира се, имаме толкова време да си общуваме! Мога дори да го разходя из Голямата ябълка. Знаеш ли, не съм ходил до Статуята на свободата... никога. И смятам така да си остане.

Том се засмя, с което още повече подразни Райм.

Криминалистът извика на екрана снимките от аутопсията и ги разгледа.

- Парченце от югуларната вена, от каротидната или феморалната артерия ще свърши най-добра работа - разсъди той.

- Те ще са били фаталните. - Обаче първоначалният оглед не показа видими късчета стъкло, които да стърчат от бледия труп на Едуардо де ла Руа. - Ще звънна на Майкъл утре сутрин. Вече е късно. Не искам да пречим на втората му работа.

Райм можеше да се обади и сега, обаче искаше, да разгова­ря с ефрейтора насаме. Всъщност наистина смяташе да покани Поатие в Ню Йорк, а сега вече имаше и повод да го направи.

Освен това, помисли си той с известна ирония, наистина възнамеряваше да разведе Поатие из града. Обаче Статуята на свободата не беше включена в маршрута.

77.

Джейкъб Суон се чудеше какво се е случило.

Плановете му за Нанс Лоръл бяха прекъснати от присти­гането на необозначена полицейска кола пред апартамента ѝ в Бруклин - точно когато Суон се готвеше да стане, да отиде да посети прокурорката и да разиграе сценария си за отмъ­щение.

Цивилният детектив бързо я отведе - толкова бързо, че явно ставаше нещо важно. Дали беше свързано със случая „Море­но“, който уж вече не беше на дневен ред? Или е нещо друго?

Сега беше в нисана си и се връщаше у дома. Отговорът на загадката пристигна с текстово съобщение от централата му. По дяолите. Щрив Мецгър съобщил, че случаят отново е отворен, но с интересна подробност: Бари Шейлс бил арестуван не за убийството на Робърт Морено, а на Едуардо де ла Руа, репорте­ра, който го интервюирал, когато куршумът пръснал стъклото на хотелския прозорец на хиляди парченца.

Де ла Руа бил американски гражданин - ола, Пуерто Рико!, - така че Нанс Лоръл отново работела по случая.

Мецгьр не беше обвинен, но беше възможно скоро и това да стане - поне по едно-две обвинения. Естествено арестът на пилота на самолета целеше да го притисне да издаде шефа си.

Дали е лесно да убиеш някого в ареста, запита се Суон. По­дозираше, че не е съвсем лесно, поне не без вътрешна помощ, която сигурно щеше да струва много скъпо.

Съобщаваха на Суон, че отново ще се нуждаят от него. Трябваше да чака инструкции. Утре се очертаваше натоварен ден, но понеже вече беше късно, надали щеше да се наложи тази вечер отново да излиза.

Добре.

Малкият касапин беше гладен и му се пиеше вино. Чаша-две испанско албариньо заедно с остатъка от неговия вероник от снощи, старателно загърнати и прибрани в хладилника. На света нямаше главен готвач - дори онези, които се хвалеха с три звезди на „Мишлен“, - който да не обича остатъци, независимо какво говори пред хора.

Петък, 19 май

VI

Пушек

78.

- Капитан Шейлс...

- Напуснах армията. Вече съм цивилен.

Беше рано в петък сутринта. Нанс Лоръл и пилотът на само­лета се намираха в стая за разпит в ареста. Всъщност на същия етаж тя беше разговаряла с Амелия Сакс, когато пратеникът на Държавния департамент беше успял да извади случая „Море­но“ от строя.

- Добре, господин Шейлс, прочетоха ви правата, нали? - Ло­ръл сложи диктофон на издрасканата маса между тах. Запита се колко ли ругатни, лъжи, извинения и молби за милост е чуло това старо и очукано електронно устройство. Неизброимо много.