lovech - Profesionalistite

- Бари, залогът е много висок. Смъртта на Морено и на дру­гите на Бахамите е едно, но бомбата в кафенето, убийството на Лидия Фостър...

- Моля?

- Бомбата, убийството на свидетелката - озадачено повтори прокурорката.

- Чакайте. За какво говорите?

Тя замълча. После се вгледа внимателно в лицето му и каза:

- Човекът, който се опитва да спре разследването ни, специ­алистът, нали така се нарича? Той е убил свидетел на Бахамите и един тук, в Ню Йорк. Взривил е самоделно устройство, за да унищожи компютър с улики, едва не изби половин дузина хора, включително детектив от Нюйоркската полиция. Запознат ли сте с тези събития?

- Не...

Офицер взима коня. Шах...

- Да, о, да... - прошепна тя.

Той отмести поглед и прошепна:

- Мънички стъпки...

Тя не разбираше какво означава това.

Но знаеше, че човекът не се преструва. Шейлс, с бледата кожа, невъзможно възрастните и болезнено сини очи, не знаеше нищо за НИ 516. Нищичко. Шрив Мецгър го беше заблудил по всички параграфи.

Беше го изработил...

- Е, Бари, разполагаме с неопровержимо доказателство, че този човек е бил на Бахамите по време на акцията с твоя безпи­лотен самолет. Мислехме, че ти е партньор.

- Не, работя сам. НРОС понякога има хора на земята за ра­зузнаване... - Гласът му заглъхна.

- Изпратени от Шрив Мецгър.

Не беше въпрос.

- Понякога.

- Значи този човек подменя сведенията. И се опитва да пре­крати разследването.

- Имате ли име? - попита Шейлс.

- Не, засега го наричаме неизвестен извършител.

- Кажете ми коя е тази Лидия Фостър, за която споменахте - прошепна Шейлс.

- Преводачката на Морено в Ню Йорк. Неизвестният извър­шител я е убил. Той елиминира свидетели.

- А бомбата - това ли е изтичането на газ от онзи ден?

- Да, такава легенда изложихме пред пресата. Но беше бомба. Целта беше убийството на детектив и унищожаването на улики.

Пилотът отмести поглед.

- И двама души са мъртви?

- Намушкани са. Преди това са били изтезавани.

Той не каза нищо. Очите му се съсредоточиха във вдлъбна­тина колкото монета на масата.

- Бари, обадил си се в „Саут Коув Ин“ два дни преди из­пълнението на задачата с Морено. Обадил си се от оперативен телефон, регистриран на името на Дон Брънс.

Дори да се изненада, той с нищо не го показа.

- Знам, че ти си се обадил - тихо каза Лоръл. - Целта не е била да се увериш в резервацията на Морено. Хората на ЦРУ и на НРОС биха могли да потвърдят, че той ще бъде там. Искал си да бъдеш сигурен, че ще е сам. Че жена му и децата му няма да пъту­ват с него. Искал си да бъдеш сигурен. За да няма невинни жертви.

Устните на авиатора трепнаха за миг. Той отмести поглед.

- Което ми показва, че още от самото начало си имал съмне­ния във връзка със задачата - прошепна Лоръл. - Не си искал нещата да свършат по този начин. - Тя прикова погледа му и прошепна: - Помогни ни, Бари.

Дейвид я беше научил, че в шаха настъпва момент на тре­вожна яснота. Разбираш, че стратегията, която си следвал, е на­пълно погрешна, че играта на противника ти е съвсем различна - проникновена и блестяща, по-добра от твоята. Може и да не изгубиш на следващия или на по-следващия ход, обаче пораже­нието ти е сигурно.

- Той ще го прочете в очите ти - обяснил ѝ беше Дейвид. - Нещо се променя. Съзнаваш, че си изгубил, и погледът ти те издава на противника.

Точно това забеляза тя у Бари Шейлс сега.

Той щеше да се огъне, стана ѝ ясно. Щеше да издаде Шрив Мецгър! Убиеца, който използва държавното разузнаване, за да убива всеки, когото иска да убие.

Шах и мат...

Дишането му се учести:

- Добре, кажете ми... Кажете ми как да го направим.

На вратата се потропа.

Лоръл се стресна.

Пред прозорчето стоеше мъж с тесен сив костюм, който де­лово погледна към нея, после към Шейлс и отново към нея.

Не, не, не...

Лоръл го познаваше. Беше един от най-неотстъпчивите и неумолими адвокати защитници в града. Тоест, един от най-до­брите. Обаче се явяваше предимно във федералния съд в Ню Йорк по поръчка на фирми от Вашингтон. Присъствието му тук беше любопитно, защото го бяха предпочели пред адвокат, кой­то познава сложните процедури на Върховния съд в Ню Йорк.

Пазачът отвори вратата.

- Здравейте, прокурор Лоръл - поздрави любезно адвокатът.

Репутацията му ѝ беше известна. А откъде я познаваше той?

Нещо не беше наред.

- Какво... - поде Шейлс.

- Аз съм Арти Ротстийн. Наеха ме да ви защитавам.

- Шрив Мецгър ли ви нае?

- Не казвай нищо повече, Бари. Обясниха ли ти, че имаш право на адвокат и не си длъжен да говориш?