lovech - Profesionalistite

Бари Шейлс беше в килията, сам, с долепени длани и седе­ше наведен напред. Пейката беше твърда, вътре беше задушно и миришеше на вкиснало.

Той си припомняше задачата „Морено“ и мислеше по-кон­кретно за безплътните гласове от централата във Флорида. То­ва бяха хора, които никога не беше срещал.

Точно както никога не беше виждал безпилотния самолет, който беше управлявал по време на тази мисия, никога не беше плъзвал ръка по корпуса му, както по корпуса на своя Ф-16. Не беше виждал нито един от безпилотните самолети.

Отдалече.

Войник и оръжие.

Войник и мишена.

Отдалече.

Отдалече.

- В стаята изглежда има двама, не, трима души.

- Можете ли със сигурност да идентифицирате Морено?

- Той е... Има някакъв проблясък. Да, така е по-добре. Да. Мога да идентифицирам задачата. Виждам го.

Мислите на Шейлс бяха объркани. Като самолет, който се върти: ужасът, предизвикан от новината, че е убил трима невин­ни, а после е арестуван за убийството на един. След това разбра, че Шрив Мецгър е наел специалист да почисти след операция­та, да убие свидетели, да сложи бомба.

Това го накара да осъзнае, че онова, което правеше за НРОС, поначало беше грешно. Бари Шейлс беше летял на мисии в Ирак. Беше хвърлял бомби и снаряди и със сигурност беше убивал хора в подкрепа на наземни операции. Когато си в раз­гара на битката, дори шансовете да са в твоя полза, както се случва в повечето военни операции на САЩ, все пак има веро­ятност някой да те убие - някоя ракета „Стингър“ или изстрел от АК-47. Дори един куршум от кюрдски автомат можеше да свърши тази работа.

Това е битка. Така се случва на война.

И е честно, защото знаеш кои са враговете. Лесно е да ги идентифицираш - това са хората, които искат да те убият.

Обаче е съвсем различно да седиш в Стаята на смъртта на хиляди километри, снабден с данни от разузнаването, които може да са верни, а може и да не са (или да са манипулирани). Как можеш да знаеш, че набелязаният враг наистина е враг? Как изобщо можеш да разбереш?

А после ще се върнеш вкъщи, на четирийсет минути път, и ще си заобиколен от хора, които може да са също толкова не­винни, колкото тези, които преди малко си убил за една десета от секундата.

„О, скъпа, купи някакво лекарство. Сами има хрема. Аз заб­равих да взема.“

Шейлс затвори очи и се залюля на пейката.

Знаеше, че има нещо нередно около Шрив Мецгър - нравът му, моментите, когато губеше контрол, докладите на разузна­ването, които не изглеждаха както трябва, лекциите относно светостта на Америка. По дяволите, когато започнеше да го­вори проамерикански, звучеше точно като антипод на Робърт Морено.

Само че никой не изстреля куршум .420 със стеснена задна част по ръководителя на НРОС.

А да поръчаш специалист, за да разчисти, да постави екс­плозиви и да убие свидетели. Изтезания...

Изведнъж, както седеше на това отблъскващо място, вонящо на урина и дезинфектант, Бари Шейлс осъзна, че е съкрушен. Годините потискана вина го заливаха и заплашваха да го заду­шат, духовете на мъже и жени от позорната опашка, хора, които беше убил, се носеха към него, за да го завлекат под повърх­ността на мастилено-кървавия прилив. Годините, прекарани като някой друг - Дон Брънс, Самюъл Маккой, Били Дод... От време на време в магазина или в преддверието на киносалона, когато Мардж изричаше истинското му име, той се колебаеше и не беше сигурен на кого говори тя.

„Просто предай Мецгър“ - каза си той. Имаше достатъчно информация в телефона му като Дон Брънс, за да затворят ръко­водителя на НРОС за дълго, ако се окажеше, че е манипулирал доказателства и е наел специалист да елиминира свидетелите. Можеше да даде на Лоръл шифъра, копието от файла с ключа, а също другите телефони и документи, които беше запазил.

Спомни си за адвоката. Изобщо не го харесваше. Ротстийн изглежда беше ангажиран от фирма във Вашингтон. Не казва­ше коя. Когато се срещнаха, след като Лоръл си беше тръгнала, адвокатът изведнъж се разсея, получи и изпрати няколко съоб­щения, докато обясняваше на Шейлс как ще се развие случаят. Поведението му изглежда се беше променило, сякаш каквото и да кажеше или направеше, Шейлс беше прецакан.

Странно беше, че мъжът не знаеше много за Шрив Мецгър, въпреки че НРОС му беше много добре известна. Ротстийн изглежда прекарваше повече време във Вашингтон, отколкото тук. До този момент съветът му беше простичък: не казвай нито дума на никого за нищо. Щяха да се опитат да го накарат да се предаде. „Нанс Лоръл е двулична кучка, знаеш какво означава „двулична“, Бари, разбираш какво имам предвид. Не вярвай на нито една нейна дума“ - говореше му той.