lovech - Profesionalistite

- Ами да... Но аз искам да...

- Не, Бари, не искаш. В момента не искаш да правиш нищо.

- Вижте, току-що научих, че Шрив...

- Бари - тихо каза адвокатът, - съветвам те да мълчиш. Мно­го е важно. - Изчака малко и добави: - Искаме да се уверим, че ти и семейството ти ще получите възможно най-добрата правна помощ.

- Семейството ми ли?

По дяволите! Значи такава му беше играта!

- Щатът не е повдигнал обвинения срещу семейството ти, Бари - категорично заяви Лоръл. - Те изобщо не ни интересу­ват.

Ротстийн се извърна към нея и кръглото му, осеяно с бръчки лице доби озадачено изражение:

- Още сме само на повърхността на случая, Нанс. - После изгледа Шейлс. - Никога не се знае в каква посока ще тръгне обвинението. Моята теория е, че ще се възползват от всяка въз­можност, Бари. А аз ще се постарая да се погрижа за теб и за всеки друг, замесен в това обвинение... - възмутено извиси глас, - ...в това неправомерно обвинение. Е, Бари?

Пилотът потръпна. Стрелна Нанс с поглед, после сведе очи и кимна.

- Разпитът приключи - оповести Ротстийн.

79.

Сутрешната слънчева светлина изпълваше къщата на Райм.

Прозорците гледаха на изток и преките лъчи, преминава­щи през много листа, се втурваха във всекидневната на си­яйни потоци.

Екипът се беше събрал тук - Купър, Селито, Пуласки, както и Сакс. И Нанс Лоръл, която току-що се беше върнала от ареста с разочароващата новина, че Шейлс тъкмо е щял да признае и да предаде Мецгър, когато адвокат на НРОС или някой, нает от столицата, пристигнал, уплашил го и той повече нищо не казал.

- Все още мога да се справя с делото. Този път нищо няма да ме спре - заяви тя.

Райм случайно гледаше телефона, когато той звънна, и се зарадва. Вдигна:

- Ефрейторе, как сте?

Поатие отговори:

- Добре, капитане. Добре съм. Радвам се, че получих съ­общението ви тази сутрин. Липсва ни хаосът, който предиз­виквате. Трябва да се върнете. Елате на почивка. Оценявам поканата ви. Със сигурност ще дойда в Ню Йорк, но и това трябва да се случи през ваканцията. Опасявам се, че нямам никакви доказателства за вас. Нямахме успех в моргата. Ня­мам какво да ви доставя лично.

Райм си припомни снимките от местопрестъплението. Ра­ните бяха безброй, а загубата на кръв - голяма. Трябва да са останали някакви късчета. Той се приближи до белите дъс­ки и разгледа снимките от аутопсията на жертвите, грубите разрези, върнатото обратно на мястото му теме на черепа, разреза с форма на буквата Y на гърдите.

Нещо не беше наред.

Той се обърна към стаята и се провикна:

- Докладът от аутопсията. Искам доклада от аутопсията на Де ла Руа веднага!

Не можеше да държи телефона и да работи на компютъра едновременно.

Мел Купър се подчини и след малко сканираният доку­мент беше на монитора с плосък екран близо до Райм.

Жертвата имаше около трийсет и пет разкъсвания на раз­лични места в гръдната и коремната област, по ръцете, лице­то и бедрата, предимно повърхностни, вероятно причинени от стъклата на прозореца, през който беше стреляно по време на престъплението. Разкъсванията бяха различни по размер, но повечето бяха с широчина 3-4 мм и 2 до 3 см дължина. Шест от споменатите разкъсвания бяха на сънната артерия, югуларната вена и бедрената артерия и бяха предизвикали жестока загуба на кръв.

Райм усещаше лекото дишане от другата страна на линията. Последва въпросът:

- Капитане, всичко наред ли е?

- Трябва да затварям.

- Можем ли да направим още нещо?

Очите на Райм се бяха спрели върху Нанс Лоръл, която оза­дачено гледаше доклада от аутопсията, снимките и самия Райм. Той каза на Поатие:

- Не, благодаря, ефрейторе. Ще ви се обадя. - Затвори и се приближи до екрана, разучавайки го по-задълбочено. После на­сочи вниманието си към белите дъски.

- Какво има, Райм? - попита Сакс.

Той въздъхна. Обърна се и погледна към прокурорката.

- Съжалявам. Сгрешил съм.

- Какво искаш да кажеш, Линк? - попита Селито.

- Де ла Руа изобщо не е бил косвена жертва. Той е бил ми­шената.

- Но все пак, Линкълн, знаем, че Шейлс е възнамерявал да убие Морено. Стъклата, натрошени от изстреляния от Шейлс куршум, са причината за смъртта на Де ла Руа - каза Лоръл.

- Там е въпросът - отвърна меко Райм. - Не са.

80.

- Безпилотен самолет осем девет две до център Флорида. Мишената е идентифицирана и е на прицел. Инфрачервен и ра­дар.

- Разбрано, осем девет две... Разрешена употреба на ПДП.

- Прието. Осем девет две.

Шест секунди по-късно Робърт Морено вече не съществу­ваше.