Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Прегърнал меча, Нищо даде глас на тревожните мис­ли на Ярви:

– Този сал върху тази вода нещо не ми харесва.

Жилите по шията на Сюмаел изскочиха, докато пристягаше за последно възлите на въжето.

– Всичко, което се иска от него, е да плава.

– Че ще плава, ще плава, ама ние дали ще сме още отгоре му?

– Зависи от това колко здраво се държиш.

– Да видим какво ще кажеш, като стане на парчета и реката ги отнесе чак до морето.

– Предполагам, ще съм млъкнала завинаги, но докато се давя, ще ме крепи мисълта за това, че Шадикшарам вече ще те е убила тук, на проклетия бряг. – Сюмаел повдигна вежда. – Или предпочиташ да тръгнеш с нас?

Нищо ги изгледа навъсено, после гората, претегли меча в ръка, изруга под нос и застана между Джоуд и Ярви. Започнаха да бутат и салът застърга бавно по чакъла към водата. Нещо изскочи от гората и в паниката си Ярви се подхлъзна в калта.

– Идват! – Очите на Анкран бяха облещени от ужас.

– Къде е Рълф? – извика Ярви.

– Идва зад мен! Това ли е?

– Не, това го направихме на шега – изсъска му Сюмаел. – Бойната галера с деветдесет гребла я скрихме зад ей онова дърво.

– Просто питам.

– Спри да питаш и помогни да вкараме проклетата гад във водата!

Анкран се хвърли с цялата си тежест върху сала и скоро той се плъзна от края на чакъла във водата. Сюмаел се покатери отгоре му, единият й ритащ във въздуха крак улучи Ярви право в устата и той си прехапа езика. Беше до кръста в реката, когато му се стори, че чу викове. Нищо се беше качил вече върху сала, сграбчи китката му, издърпа го рязко от водата и го просна върху дърветата, при което един от стърчащите клони се вряза в гърдите му. Анкран сграбчи една по една торбите от брега и ги хвърли върху сала.

– Богове!

Рълф излетя от гората, пуфтеше издул бузи при всеки скок. Ярви забеляза дрипави силуети между дърветата, чу дивашки крясъци на непознат език. Също и кучешки лай.

– Тичай, стар глупако! – изкрещя пронизително.

Рълф се втурна надолу по чакъла, нагази в реката, двамата с Анкран го издърпаха върху сала, а Нищо и Джоуд започнаха да гребат като обезумели.

Въпреки усилията им салът просто започна да се върти бавно.

– Насочете го по течението! – кресна Сюмаел, когато то ги пое и понесе надолу по реката.

– Опитвам се! – изръмжа Джоуд, докато гребеше с всички сили с щита си и окъпваше всички с пръски вода.

– Постарай се повече! Да ти се намират наоколо свестни гребци?

– Да ти се намират наоколо свестни гребла?

– Затваряйте си устите и гребете! – кресна им Ярви.

Водата плискаше върху сала и обливаше краката му до глезените. От гората изскочиха кучета, огромни кучета – сториха му се големи колкото овце, – озъбени, с разпенени муцуни, прекосиха с лай и огромни скокове чакъла и спряха до водата.

Появиха се хора. Ярви не можа да каже колко, когато ги зърна през рамо – просто фигури между дърветата, други вече коленичили на брега, тук-там извивката на лък.

– Долу! – изкрещя Джоуд, скочи към задния край на сала и приклекна зад щита.

Ярви чу бръмченето на тетивите и видя издигащите се в небето тънки черни трески. Приклекна втрещен, не можеше да откъсне очи от тях. Стори му се цяла вечност, докато започнаха да падат с тихо като шепот свистене. Първата пльосна в реката на няколко крачки от сала. Две изчаткаха глухо в щита на Джоуд. Четвъртата се вкопа в дървото и затрептя до коляното на Ярви. Една педя встрани и щеше да е в бедрото му. Замига стъписан със зяпнала уста.

Толкова е разстоянието от едната страна на Последната врата до другата.

Усети ръката на Нищо да го сграбчва за яката и да го повлича към края на сала.

– Греби!

Още хора наизскачаха от гората. Може би бяха двайсетина, може би повече.

– Благодаря за стрелите! – извика към брега Рълф.

Един от стрелците стреля отново, но салът вече беше подет от бързото течение и стрелата падна далеч зад него. Една от фигурите на брега стоеше с ръце на кръс­та и гледаше след тях. Висока фигура, с извит меч на кръста и на Ярви му се стори, че видя проблясването на кристал на висящия й колан.

– Шадикшарам – промърмори Нищо.

През цялото време е бил прав. Тя беше изминала целия този път. И въпреки че Ярви не я чу да казва каквото и да било, въпреки че оттук не можеше да види лицето й, знаеше, че на него е изписана решителност, че няма да се откаже.

Никога.

Само дявол

Може и да бяха избегнали битката с Шадикшарам, но съвсем скоро реката се доказа като свиреп противник, на който дори Нищо не се бе надявал. Облива ги с ледените си пръски, намокри ги до кости и тях, и багажа им, накара сала да подскача и да се мята като необязден кон. Камъните й блъскаха сала отдолу, надвисналите над водата клони ги шибаха през лицата, един закачи качулката на Анкран и ако Ярви не се беше вкопчил в последния момент в рамото му, сигурно щеше да го свали във водата.