Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Шидвала се засмя:

– Не ни разбра правилно. Тук металът е рядкост. – Тя пропълзя на колене до Сюмаел, протегна ръка към пазвата й и подръпна проблясващата издайнически верига. – Ето това искаме.

Ярви усети устните си да се разтягат в усмивка. Доста време беше минало, откакто за последно се бе усмих­вал, и усещането беше приятно.

– В такъв случай... – Той размота протрития си шал от корабно платно и извади своята, по-дебела и тежка верига. – Може би ще искате и това.

Очите на брадатия мъж грейнаха от възбуда, когато я претегли в ръка, но в следващия момент зяпна от изненада, когато видя Нищо да разтваря рязко пазвата си:

– А също това – каза той, докато измъкваше тежките масивни брънки.

На лицата на всички грейнаха широки усмивки. Ярви се наведе над огъня, сплете пръсти пред гърдите си, както правеше майка му, и каза:

– Да търгуваме.

Нищо се наведе към него и прошепна в ухото му:

– Казах ти, че стоманата ще е отговорът.

Последен трясък, ръждивият нит се скъса на две и нашийникът на Нищо рязко се разтвори.

– Този беше бая упорит – каза брадатият и се загледа намръщен в съсипаното длето.

Някак несигурно Нищо се изправи от дръвника, протегна трепереща ръка и докосна загрубялата кожа на врата си.

– От двайсет години нося този нашийник – прошепна той и очите му се насълзиха.

– Аз нося моя само от три и пак имам чувството, че без него съм лек като перце – плесна го по рамото той. – Ти сигурно имаш чувството, че ще полетиш.

– Така е – прошепна отново Нищо. – И ще го направя.

Ярви докосна белезите от изгореното по врата си и се загледа замислен в Анкран, който опаковаше внимателно новите, разменени срещу веригите им придобивки. Въдица и стръв. Лопата от плешка на лос. Бронзов нож, който изглеждаше като реликва от времето непосредствено след Разкъсването на бог. Девет стрели за лъка на Рълф. Дървена купа за пиене. Сух мъх за подпалки. Въже от вълна. Овче сирене, шилешко и сушена риба. Дивечови кожи в добавка към връхните дрехи от грубо съшита овча кожа и валма вълна, която да натъпчат под тях. Кожени чували, в които да приберат всичко това, че и шейна, на която да ги натоварят.

Що за безполезни предмети, биха си казали някога, що за боклук. Сега – несметно богатство.

Сюмаел се беше увила до ушите в дебела бяла животинска кожа. Беше притворила блажено очи, усмихната до уши, и един от зъбите й блещукаше през цепката в устната й.

– Приятно, а? – попита Джоуд.

– Топло – прошепна тя, без да отваря очи. – Ако сънувам, не ме будете.

Шидвала хвърли отворения нашийник на Нищо в бъчвата и той издрънча върху веригите им.

– Ако искате съвет...

– Винаги – отвърна Анкран.

– Тръгнете на север и запад. След два дни ще стигнете до гореща заради огньовете под нея земя. По краищата й в потоците тече топла вода, а рибата е в изобилие.

– Чувал съм истории за тази земя – каза Ярви и в мислите си чу монотонния глас на майка Гундринг край огнището.

– Ще тръгнем на север и запад – каза Анкран.

Шидвала кимна одобрително:

– И нека боговете вървят с вас.

Обърна се да си върви, но Нищо се хвърли на колене в краката й, сграбчи ръката й и допря до нея напукани устни.

– Никога няма да забравя добрината ви – каза той и изтри с опакото на ръката сълзите от очите си.

– Ние също – каза Ярви.

С усмивка на уста тя изправи Нищо на крака и потупа наболата му с посивяла брада буза:

– И това е достатъчна отплата.

Истината

Рълф излезе от дърветата с огромна усмивка на уста, с преметнат на гърба лък и малък елен на рамото. За да няма съмнения в уменията му, беше оставил стрелата си да стърчи от сърцето на животното.

Сюмаел повдигна вежда:

– Значи не си просто безполезен красавец.

– Тайната е – намигна й той – в наличието на стрели.

– Ти ли ще дереш, кухненски чирако, или искаш аз да свърша това?

Анкран подаде ножа на Ярви и извитите му устни загатнаха усмивка. Сякаш вече знаеше, че ще откаже. Не беше глупак. Няколкото пъти, когато против волята си бе завлечен на лов, Ярви се провали впечатляващо – ръката не му позволи да опъне лък, нито да държи копие, а когато дойде времето за дране на улова, му призля. Баща му го изпепели жив с поглед, брат му му се присмива, а хората им дори не си направиха труда да прикрият презрението си.

Хм, явно нищо не се бе променило оттогава.

– Ще оставя на теб този път – отвърна Ярви. – Но ще те поправя, ако сбъркаш някъде.

След като свършиха да ядат, Джоуд изпъна боси стъпала пред огъня и започна да втрива мас между пръстите на краката си. Рълф подхвърли настрани последния кокал и изтри мазни пръсти в елека си.