Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Здесь есть возможность читать онлайн «Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 0101, ISBN: 0101, Издательство: Колибри, Жанр: Старинная литература, und. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

– Сваляй дрехите – щракна с пръсти на Ярви.

– Ах, романтиката, тя не умира! – каза Рълф, извъртя нагоре очи и запърха с мигли.

Сюмаел не му обърна никакво внимание.

– В такава нощ мокрите дрехи ще те убият по-сигурно от всеки враг.

Сега, когато студът разхлаби хватката си, Ярви почувства всички синини по себе си – всички мускули го боляха, главата също, вратът му тръпнеше на местата, където го бяха стискали пръстите на Триг. Но дори и да искаше, нямаше силите да се оплаква от каквото и да било. Свали бавно подгизналите дрехи, краищата на които вече бяха хванали корички лед, и останал само с нашийник и верига на врата, се сви на топка колкото по-близо можа до огъня.

Рълф метна върху треперещите му рамене стар елек от овча кожа:

– Това ти го давам назаем – каза той, – не е подарък.

– Признателен съм ти... въпреки това – изтрака със зъби Ярви и проследи с поглед Сюмаел, която просна дрехите му върху клона и от тях започна да се вдига пара.

– Ами ако някой забележи огъня? – попита Джоуд, напрегнал очи в тъмнината, откъдето бяха дошли.

– Ако предпочиташ да измръзнеш, моля, седи си в тъмното. Тъмнина да искаш наоколо. – Анкран разръчка огъня с тънка пръчка и пламъците се усилиха. – Мен ако питаш, битката на палубата, после пожарът на кораба, а след това потъването му със сигурност са попарили ентусиазма на надзирателите да тръгнат ни търсят.

– Сега може би, но на сутринта. По-добре на зазоряване да сме далеч оттук.

– Далеч оттук, къде? – Сюмаел клекна до Ярви.

Логичният избор беше на изток. На изток, покрай брега, откъдето бяха доплавали с „Южен вятър“. Ярви обаче трябваше да върви на запад. На запад до Ванстерланд. И още пӝ на запад до Гетланд. На запад към Одем и отмъщението и колкото по-скоро – толкова по-добре. Огледа тази разнородна импровизирана задруга, скупчени един до друг над животоспасяващия огън, с огрени от пламъците му странни в тъмнината лица. Как да ги убеди да тръгнат в погрешната посока?

– На изток, естествено – отвърна Рълф. – Преди колко време минахме покрай онова тържище?

Сюмаел запресмята нещо на пръсти:

– Пеша можем да стигнем за три дни.

– Тежък преход ще е. – Рълф почеса наболата си брада. – Много тежък, а и...

– Аз тръгвам на запад – обяви Анкран, стисна зъби и заби поглед в огъня.

Останалите замълчаха и го измериха с поглед.

– На запад докъде? – попита накрая Джоуд.

– Торлби.

Ярви повдигна озадачено вежди при тази така неочаквана помощ и от този още по-малко очакван източник.

Рълф избухна в смях.

– Благодаря, че ме развесели така за последно, преди да умра, господарю Анкран! Чувате ли го нашия бивш отговорник за склада, ще върви пеша до Гетланд.

– До Ванстерланд. Там ще се опитам да се кача на кораб.

– А, ясно, значи ще вървиш пеша само до Вулсгард – изсмя се отново Рълф. – И колко дълга ще е тази разходка според теб, навигаторе наш?

– Пеша, най-малко месец.

Сюмаел дори не се замисли, явно вече го беше сметнала.

– Цял месец в това! – Широката длан на Рълф описа дъга към необятната снежна пустош наоколо и Ярви нямаше как да отрече, че мисълта за подобно начинание не беше от най-оптимистичните. – И с какво екипировка тръгваш?

– Аз имам щит. – Джоуд го свали от гърба си и тупна с юмрук по грубото дърво. Беше най-обикновен широк щит с метална топка в средата. – Смятах да се държа за него, ако паднех във водата.

– А пък на мен един щедър надзирател ми зае лъка си. – Рълф го вдигна до ухото си и прокара пръсти по тетивата като свирач на арфа. – Ала този инструмент без стрели не свири. Някой да носи палатка? Допълнително дрехи? Одеяла? Шейна? – Никой не отговори, само вятърът продължи да вие жално в клоните на дървото. – Е, в такъв случай желая ти всичко най-хубаво, господарю Анкран! Беше удоволствие да греба рамо до рамо с теб, но се боя, че тук пътищата ни се разделят. Ние потегляме на изток.

– Кой глупак те сложи да командваш?

Всички извърнаха като един глави по посока на дрезгавия глас и там, в тъмното, стоеше Нищо. Беше покрит с мръсотия много повече от обичайната чернилка – косата, брадата и дрипите му бяха почернели от сажди. Беше обул ботушите на Триг и носеше жакета му, а на едното му рамо имаше голямо петно засъхнала кръв. Върху другото беше преметнал навито на топ и овъглено по краищата едно от вълнените платна от кораба. Свободната му ръка стискаше като бебе до гърдите му меча, с който Ярви го видя да убива шестима надзиратели.

Седна и кръстоса крака до огъня, бавно и спокойно, сякаш пристигаше на отдавна уговорена среща, въздъх­на доволно и протегна длани към пламъците.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море»

Обсуждение, отзывы о книге «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x