Джо Абъркромби - Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Затова Ярви продължи да клечи в непоносимата смрад и мърсотия и откри с какви невероятни неща свиква човек.

На втория ден вече почти не забелязваше вонята.

В края на третия, в студената нощ, се гушеше с охота в телата на останалите забравени от боговете.

На четвъртия, когато отгоре изсипаха помията, ровеше в мърсотията по-настървено от всички останали.

На петия почти не помнеше лицата на онези, които бе познавал така добре. Лицето на майка му почти не се отличаваше от това на майка Гундринг. На баща му и подмолния му чичо се сляха в едно. Между Хюрик и Киймдал вече нямаше разлика. Чертите на Изриун избледняха и се размиха като на призрак.

Странно колко бързо един крал става животно.

Или полукрал – полуживотно. Явно дори онези, които хората издигат най-високо, в крайна сметка не са кой знае колко далеч от калта.

Малко след изгрев слънце на седмия ден в този сътворен от човешка ръка ад, тъкмо когато виковете на търговеца на използвани, свалени от телата на мъртвите брони от съседния магазин се впуснаха в надпревара с крясъците на морските птици, Ярви чу гласовете.

– Търсим мъже, годни да опъват гребло на кораб – каза първият, плътен и безцеремонен. Глас на човек, който говори право и без заобикалки.

– Девет чифта ръце. – Този беше по-мек и рафиниран. – Треската остави празнини по пейките на палубата ни.

– Разбира се, приятели мои! – Гласът на собственика на магазина – и на Ярви – се проточи угоднически, сладък, гъст и лепкав като мед. – Погледнете този шенд, Намев се казва, воин първенец сред своите! Виждате ли колко висок е той? Погледнете само тези рамене. Сам-самичък може да гребе на кораба ви. Няма да откриете по-високо качество никъде...

Първият купувач го прекъсна с презрително пръхтене:

– Ако търсехме качество, щяхме да сме на другия край на улицата.

– Човек не смазва оста на каруца с първокачествено масло – добави вторият.

Чуха се стъпки, снопчетата светлина от пролуките между дъските над главата на Ярви се разместиха и от тавана се посипа прахоляк. Робите около него притаиха дъх и той усети телата им да се сковават от напрежение. Гласът на собственика на магазина достигна до ушите им приглушен, изгубил солидна доза сладникавост:

– Тук имам шестима здрави инглингци. Говорят малко от езика ни, но този на камшика разбират достатъчно добре. Добър избор за тежка работа и на отлична цена...

– И доброто масло не е за смазване на оста на каруца – прекъсна го вторият купувач.

– Води ни до долнопробното, търговецо на плът, до свинската мас – изръмжа първият.

Старите панти на вратата на горния край на стълбите изскърцаха и робите, а сред тях и Ярви се скупчиха един в друг и примижаха боязливо срещу нахлулата светлина. Той може и да бе нов в робството, но в боязливото мижене имаше дългогодишен опит. С порой от ругатни и удари на пръчката търговецът на плът успя да ги строи в залитаща несигурно редица от пъхтящи, подрънкващи с вериги човешки останки.

– Скрий тая ръка – изсъска той на Ярви и той я свря колкото по-високо успя в дрипите на ръкава си.

В момента всичките му амбиции се свеждаха до това да бъде купен, притежаван от друг, вън от този смрадлив ад, отново под погледа на майка Слънце.

Двамата купувачи слязоха внимателно по стъпалата. Първият беше оплешивяващ здравеняк, от чийто пок­рит с метални капси колан висеше навит дълъг кожен бич. От начина, по който гледаше свирепо изпод рунтавите си вежди, ставаше ясно, че не е човек, с когото можеш да се будалкаш. Вторият беше значително по-млад. Висок и слаб, с красиво лице и рядка брада около извити в горчива усмивка тънки устни. Ярви забеляза на врата му да проблясва нашийник. Очевидно той самият беше роб, но ако се съдеше по дрехите му – роб с привилегии.

Търговецът на плът се поклони и посочи с пръчката към редицата.

– Най-евтината ми стока.

Не си направи труда да разкрасява нещата. Изтънчените думи биха прозвучали абсурдно на място като това.

– Това са едни много окаяни създания – отбеляза робът и сбърчи нос от вонята.

Широкоплещестият му спътник не изглеждаше притеснен от нея. Той преметна една мускулеста ръка през раменете на роба, притегли го в здрава прегръдка и зашепна в ухото му:

– Трябват ни гребци, не крале.

Говореше на халийн, езика на Сагенмарк и островите му, но благодарение на обучението си за пастор Ярви владееше достатъчно добре повечето езици от земите около Разбито море.

– Капитанът не е глупачка, Триг – отвърна красивият роб и зачопли нервно нашийника си. – Ами ако разбере, че сме я прекарали?