Силвия Плат - Стъкленият похлупак

Бях изгубила надежда.

След малко чух, че звъни телефонът в коридора на долния етаж. Запуших ушите си с възглавницата и останах така пет минути. После изрових главата си от дупката, в която се бях скрила. Звънът бе престанал.

И почти в същия миг се чу отново.

Проклинайки било приятеля, било роднината или непознатия, надушил завръщането ми вкъщи, зашляпах боса по стълбите за долния етаж. Черният апарат на масичката в коридора разпръскваше неуморимо истеричните си нотки като гневна птица.

Вдигнах слушалката.

- Ало? - попитах с приглушен, преправен глас.

- Здравей, Естър, какво става с теб, да нямаш ларингит?

Беше старата ми приятелка Джоди, звънеше от Кеймбридж.

През това лято Джоди работеше в „Кооп“ и през обедните

почивки караше курсове по социология. Тя и още две момичета от моя колеж наели от четирима студенти прависти от Хар- вардския университет голям апартамент и аз възнамерявах да се прехвърля при тях, когато започнеше моят писателски курс.

Джоди искаше да разбере кога да ме чакат.

- Няма да идвам - отвърнах. - Не съм приета.

Последва кратка пауза.

- Оня е глупак - каза Джоди. - Не може да оцени едно добро съчинение,като го прочете.

И аз така мисля. - Гласът ми звучеше някак чужд и кух в собствените ми уши.

- Ела въпреки всичко. Запиши някой друг курс.

През главата ми се стрелна мисълта да започна да изучавам немски или психопатология. В края на краищата бях си спестила почти цялата заплата от Ню Йорк и можех да си го позволя.

Но кухият глас рече:

- По-добре ме смятайте отписана.

Добре - подхвана Джоди, - има едно момиче, което искаше да дойде при нас, ако някоя отпадне…

- Чудесно. Поканете я!

В мига, в който затворих телефона, съжалих, задето не бях казала, че ще отида. Една сутрин само да слушам скърцането на количката на Додо Конуей и ще се побъркам. Затова реших никога да не оставам в къщата на майка ми повече от седмица.

Дощя ми се да вдигна слушалката.

Ръката ми се изпъна няколко сантиметра, после се отдръпна и отпусна като саката. Направих повторно усилие, но тя отново отказа, сякаш докосваше стъклена преграда.

Замъкнах се в трапезарията.

Видях подпрени върху масата едно дълго делово писмо от летния семинар и едно тъничко синьо писмо върху бланка на Йейлския университет, адресирано до мен с ясния почерк на Бъди Уилард.

Разпорих с ножа писмото от летния семинар.

В него се казваше, че след като не съм приета в писателския курс, мога да избера някакъв друг курс, само че трябва да се обадя в канцеларията още тази сутрин, иначе ще бъде късно да се запиша, курсовете са почти запълнени.

Набрах номера и чух как мъртвешкият глас ги уведоми, че мис Естър Грийнуд се отказва от всички възможности да посещава летния семинар.

Чак тогава разтворих писмото на Бъди Уилард.

Бъди пишеше, че вероятно се е влюбил в някаква медицинска сестра, също болна от туберкулоза, но майка му наела виличка в Адирондакските планини за целия юли и ако евентуално го посетя заедно с нея, той ще може да провери дали чувството му към сестрата не е обикновено увлечение.

Грабнах молив и зачеркнах писмото му. После обърнах листа от другата страна и написах, че съм сгодена за един си- мултанен преводач, че не искам никога повече да видя Бъди Уилард, защото иначе децата ми ще имат баща лицемер.

Напъхах отново писмото в плика, залепих го със скоч и го адресирах на обратния адрес до Бъди, без да поставям нова марка. Мислех, че посланието струваше цели три цента.

Тогава реших, че ще оползотворя лятото си, като започна да пиша роман.

Така щях да подредя доста хора.

Влязох в кухнята, чукнах едно сурово яйце в чаена чаша със сурова кайма, разбърках сместа и я изядох. После седнах на масичката за карти на заслонената проветрива пътека между къщата и гаража.

Огромен, увиснал до земята декоративен портокалов храст скриваше улицата от очите ми, стените на къщата и на гаража ме засланяха отстрани, а брезичките и чимшировият плет ме бранеха от мисис Окъндън откъм гърба.

Измъкнах триста и петдесет листа хартия от едно топче, скрито под купчина стари филцови шапки, четки за дрехи и вълнени шалове сред запасите на майка ми в шкафа в коридора.

Върнах се на масичката, поставих първия девствен лист в старата си портативна пишеща машина и завъртях валяка да го поеме.

С някакво друго, далечно съзнание се наблюдавах как седя на завет, обградена от две бели дъсчени стени, декоративен портокалов храст, няколко брезички и чимширен плет, миниатюрна като кукличка в кукленската си къща.