Кийра Кас - И заживели щастливо

Тя стигна до нашата маса и спря пред Бианка, Маделин и мен.

– От сега нататък единствената ви работа е да се появявате там, където ви искам, да се държите като дами, да си седите кротко и да се усмихвате.

В края на речта ù очите ù срещнаха моите и аз реших, че това е заповед. Затова се усмихнах. Вместо да ми отвърне със същото, кралицата ми удари шамар.

Аз изохках и се свлякох върху масата, откъдето не посмях да помръдна.

– Имате десет минути да се изнесете оттук. Днес ще се храните по стаите си. Не искам и гък да чувам от вас.

Дочух вратата да се затваря, но надникнах, за да се уверя.

– Излезе ли?

– Да. Добре ли си? – попита Маделин и дойде да седне пред мен.

– Имам чувството, че лицето ми се е разцепило надве. – Надигнах се, а болката се разпространи от бузата ми надолу по цялото ми тяло.

– О, боже! – проплака Бианка. – Вижда се отпечатъкът от ръката ù.

– Пайпър? – провикнах се аз. – Къде е Пайпър?

– Тук съм – обади се тя през сълзи. Станах, а тя вече вървеше към мен.

– Боли ли те лицето? – попитах я.

– Малко. – Тя докосна с пръсти нараненото място. Нокътят на кралицата се беше отбелязал като полумесец върху кожата ù.

– Има малък отпечатък, но ще се скрие с грим.

Тя се хвърли в ръцете ми и двете се прегърнахме.

– Какво я е прихванало? – чудеше се Нова, изричайки на глас мислите на всички ни.

– Може би чувства нужда да защитава семейството си – предположи Скай.

Кордей изпуфтя.

– Нали сме я виждали как пие. И сега надуших алкохол.

– Винаги е изглеждала толкова мила по телевизията. – Келса беше обвила тялото си с ръце, объркана от преживяното.

– Чуйте – казах аз, – една от нас ще разбере какво е да си кралица. Дори отстрани се вижда на какво напрежение е подложена. – Спрях, за да потрия бузата си с ръка. Кожата пареше. – Засега е най-добре да не се навъртаме около нея. И предлагам да не споменаваме за случилото се пред Кларксън. Не мисля, че ако говорим лошо за майка му, независимо от постъпката ù, ще е от полза за която и да е от нас.

– И какво, да се преструваме, че нищо не е било ли? – възмути се Нийма.

Аз свих рамене.

– Не мога да ви принудя. Но аз така ще сторя.

Притиснах Пайпър към себе си и всички се умълчахме. Бях се надявала да се сближа с момичетата покрай сходните ни музикални вкусове или взаимното гримиране. Не бях очаквала общият ни страх да ни обедини като сестри.

Шеста глава

Реших да не го питам. Ако принц Кларксън имаше интимни отношения с Тиа, така или иначе не исках да знам за тях. А ако нямаше и го попитах, щях да разруша доверието помежду ни, преди изобщо да сме го съградили. Най-вероятно беше просто мълва, несъмнено пусната от самата Тиа, за да наплаши останалите момичета. И ето докъде я доведе това.

На подобни сплетни не биваше да се обръща внимание.

На пулсиращата болка в лицето си обаче не можех да не обръщам внимание. Часове, след като кралицата ме беше зашлевила, бузата ми още беше червена и пареше.

– Да подменим торбичката с лед, госпожице – каза Емон.

– Благодаря ти – отвърнах аз и ù подадох старата.

Като се прибрах в стаята си, умолявайки прислужничките ми за нещо против болката, те попитаха коя от участничките ми беше посегнала, обещавайки веднага да издадат на принца. Няколко пъти ги уверих, че не е било нито едно от момичетата. Никоя прислужница не би го направила. А знаеха, че съм прекарала цялата сутрин в Дамския салон, което оставяше само един възможен извършител.

Не ме попитаха. Сами се досетиха кой е бил.

– Докато взимах леда, подочух, че следващата седмица кралицата щяла да отиде на почивка сама – каза Марта, седнала на пода до леглото ми. Аз бях седнала с лице към прозореца и в полезрението ми поравно влизаха оградната стена на двореца и откритото небе.

– Така ли?

Тя се усмихна.

– Говори се, че многото посетители влияели зле на нервите ù, затова кралят я помолил да си почине.

Врътнах очи. Първо ù крещи, че си купувала скъпи рокли, после я праща на почивка. Не че се оплаквах. Точно в момента седмица без нея ми звучеше чудесно.

– Боли ли още? – попита ме тя.

Извърнах поглед и кимнах.

– Не се безпокойте, госпожице. До довечера болката ще е отшумяла.

Искаше ми се да ù кажа, че не болката ме измъчва. Най-много ме тревожеше фактът, че случилото се беше едва първият знак за това, че животът като принцеса щеше да е напрегнат в най-добрия случай. В най-лошия щеше да е ужасяващ.

Направих си равносметка какво знам. Кралят и кралицата се бяха обичали някога, но сега едва сдържаха ненавистта си един към друг. Кралицата беше пияница и стискаше короната със зъби и нокти. Кралят беше на ръба на нервен срив. А Кларксън...