Кийра Кас: И заживели щастливо

Тръгнах си от кабинета му напълно изтощена. Естествено, не бях спала добре, а това утежняваше положението допълнително. Принц Кларксън ме беше изпратил до стаята ми с целувка по ръката. А въодушевлението от контакта с него и тревогите заради състоянието, в която го бях видяла, не ми бяха дали да мигна дълги часове.

Влязох в Дамския салон, малко смутена, да погледна кралица Аби в очите. Опасявах се да не видя синина някъде по нея. Разбира се, нямаше да се учудя, ако тя беше ударила краля, а не той нея. Като че ли не исках да знам.

И определено не исках никой друг да узнава.

Нея я нямаше в салона, затова директно се запътих към Маделин и Бианка.

– Здравей, Амбърли. Къде се губиш цяла сутрин? – попита Бианка.

– Пак ли ти беше лошо? – обади се след нея Маделин.

– Да, но вече съм много по-добре. – Не знаех дали трябва да пазя прегледа в тайна, но реших, че е най-добре да съм дискретна засега.

– Хубаво, но пропусна всичко! – Маделин се приведе към мен и зашепна: – Носят се слухове, че Тиа преспала с Кларксън снощи.

Сърцето ми се сви.

– Какво?

– Погледни я. – Бианка надникна през рамо към Тиа, която седеше до прозореца с Пеша и Марси. – Виж колко самодоволно изглежда.

– Това е против правилата – казах аз. – Против закона .

– Не е там въпросът – прошепна Бианка. – Ти би ли му отказала?

Замислих се за начина, по който ме беше гледал снощи, за танца на пръстите му по повърхността масата. Бианка беше права; едва ли бих му отказала.

– Но дали е вярно? Или е просто слух? – Все пак беше прекарал с мен една част от вечерта. Макар и не цялата. Имаше много часове между раздялата ни и закуската.

– Много е мълчалива по темата – оплака се Маделин.

– Е, не е наша работа. – Събрах тестето карти за игра, които бяха разхвърляли по масата, и започнах да ги бъркам.

Бианка отметна глава назад и въздъхна шумно, а Маделин сложи ръка върху моята.

– Напротив. Това променя цялата игра.

– Това не е игра – отвърнах аз. – Не и за мен.

Маделин се канеше да каже още нещо, но вратата се отвори със замах. Кралица Аби застана на входа с бясно изражение на лице.

Ако някъде по нея имаше синина, то определено я беше скрила добре.

– Коя от вас е Тиа? – попита кралицата. Всички момичета погледнаха към прозореца, където Тиа седеше вцепенена и восъчнобледа. – Е?

Тиа вдигна бавно ръка и кралицата тръгна към нея с маршова стъпка и пламтящи очи. Надявах се неизбежното порицание да се състои извън салона. За жалост обаче кралицата имаше други планове.

– Вярно ли е, че си преспала със сина ми? – попита най-безцеремонно тя.

– Ваше Величество, това е просто слух. – Гласът ù беше тънък като на мишка, но стаята беше толкова притихнала, че чувах дори дишането на Маделин.

– Който ти дори не си опитала да възпреш!

Тиа запелтечи, подхващайки около пет различни изречения, преди да се спре на едно.

– Ако не подклаждате слуховете, те умират сами. Бурното им отричане говори за гузна съвест.

– Е, отричаш ли, или не?

Тиа беше попаднала в капан.

– Не съм направила нищо, кралице.

Едва ли имаше значение дали казва истината, или лъже. Съдбата ù беше решена още преди да отвори уста.

Кралица Аби сграбчи шепа от косата ù и я затегли към вратата.

– Тръгваш си на момента.

Тиа изпищя от болка, протестирайки.

– Но, Ваше Величество, само принц Кларксън има право да ме изгони. Такива са правилата.

– Те не важат за уличници! – изкрещя в отговор кралицата. Тиа се препъна и залитна, а кралицата буквално я завлачи за косата, изхвърляйки я в коридора. – МАРШ! ОТТУК!

Тя затръшна вратата и веднага се обърна към нас. Обходи с поглед лицата ни, демонстрирайки върховната си власт.

– Нека ви изясня нещо – подхвана тихо тя, носейки се с бавна, едновременно величествена и ужасяваща стъпка покрай столовете и диваните с момичета. – Ако някоя от вас, малки лигли, си въобразява, че може да дойде в дома ми и да отмъкне короната ми, жестоко се лъже.

Тя спря пред групичката момичета до стената.

– И ако смятате, че може да се държите като проститутки и въпреки това да се докопате до трона, ще останете много разочаровани. – Тя забоде пръст в бузата на Пайпър. – Няма да търпя подобно поведение!

Пайпър не реагира на болката от яростния натиск, докато кралица Аби не я отмина.

– Аз съм кралицата. И народът ме обича. Ако искате да се омъжите за сина ми и да живеете в моя дворец, ще бъдете такива, каквито ви наредя. Покорни. Сдържани. И мълчаливи.