Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Разглеждам ситуацията логически. Това е всичко.

— О, да, ти си майстор в логиката, не може да се отрече — кимна Порша и заобиколи счупените стъкла. — Стига, Хийт! Престани с тези глупости! Не мога да ти помогна, ако не ми обясниш защо си изградил тази стена около себе си.

— Какво означава това? Решила си да се правиш на психиатър?

— Защо не? Бог ми е свидетел, че умея да пазя тайни. А и нямам цяла армия от близки приятели, готови да ги изтръгват от мен.

— Повярвай ми, едва ли ще ти е интересно да чуеш за травмите от детството ми. Да кажем само, че когато станах на петнайсет, разбрах, че оцеляването ми зависи от това, да не отдавам сърцето си на никого. Веднъж измених на този принцип и ми излезе много скъпо. И знаеш ли какво? Оказа се много по-здравословно да живея така. На всички го препоръчвам. — Пристъпи към нея. — Освен това, по дяволите, никак не ми се нрави намека ти, че съм някакво безчувствено чудовище, защото не съм такъв.

— Това ли разбра от думите ми? Е, ясно е, че всички класически симптоми са налице.

— Какви симптоми?

— На един влюбен мъж, естествено.

Хийт се сепна, сякаш го бе ударила.

— Погледни се. — Тонът й се смекчи. Стори му се, че долови в гласа й нотки на искрено съчувствие. — Тук не става дума за провалена сделка, а за твоето разбито сърце.

В главата му сякаш отекна тътен.

Порша се приближи към прозореца. Думите й достигаха до него приглушени, като че ли едва ги изтръгваше от гърлото си.

— Мисля… мисля, че точно така хора като нас двамата усещат любовта — като заплаха и опасност. Ние винаги трябва да владеем ситуацията, а любовта отслабва волята ни, прави ни уязвими. Хора като нас… Ние не понасяме уязвимостта. Но при все че полагаме всички усилия, рано или късно, любовта ни застига. И тогава… — Пое пресекливо дъх. — И тогава рухваме.

Все едно че го удари в диафрагмата и дишането му секна.

Жената се извърна бавно към него с вдигната глава. По сините й страни се виждаха сребристи ивици.

— Ще обявя кандидатката си. — Разбра, че той не е схванал за какво му говори, и продължи: — Обеща на мен и на Анабел, че имаме право да ти представим по още една кандидатка. Анабел ти представи Делейни Лайтфийлд. Сега е моят ред.

— Искаш да ме запознаеш с някоя? И то сега? Точно след като ми каза, че съм влюбен в Анабел?

— Имаме сключен договор — напомни му тя, като избърса носа си в ръкава на скъпото палто. — Ти постави условията, а аз имам на разположение прелестна млада жена. Точно такава, каквото ти трябва. Силна духом. Умна. Е, малко е импулсивна и темпераментна, но точно заради това няма да ти омръзне. Естествено, привлекателна е, като всички кандидатки, избрани от «Стабилни бракове». Освен това притежава удивителна червена коса…

Обикновено Хийт не беше от бавно загряващите и сега най-сетне включи.

— Искаш да ме запознаеш с Анабел?

— Не само искам. Ще го направя — ядоса се тя. — Имаме сделка. Договорът ти ще изтече едва в полунощ, във вторник.

— Но…

— Не можеш да продължиш сам. Време е професионалист да вземе нещата в свои ръце. — И просто така силите й я напуснаха и една сълза се търкулна по бузата й. — Анабел притежава… широко скроена душа, каквато ти нямаш. Тя е като свеж полъх, жена, която… ще съхрани човечността в теб. Няма да се задоволи с по-малко. — Гърдите й се повдигнаха, когато пое дъх, дълбоко и накъсано. — За съжаление, първо трябва да я откриеш. Разпитах тук-там. Не си е у дома.

Новината го стресна. Той искаше тя да е в безопасност в къщата на баба си. И да го чака.

Устните на Порша образуваха розова линия на фона на тъмносините й бузи.

— Чуй ме, Хийт! Обади ми се веднага щом я намериш. Не се опитвай сам да се справиш. Нуждаеш се от помощ. Разбираш ли ме? Това е моето запознанство.

Единственото, което той бе в състояние да разбере в момента, беше дълбочината на собствената му глупост. Обичаше Анабел. Разбира се, че я обичаше. Това обясняваше всички онези чувства, които толкова се боеше да назове.

Трябваше да остане сам и добре да помисли. Порша, изглежда, го разбра, защото пристегна палтото си и излезе от стаята. Хийт имаше чувството, че тежка футболна топка го е цапардосала здравата по главата. Свлече се в креслото и зарови лице в дланите си.

Токчетата на агентката отекваха по мраморния под в преддверието. Той чу как тя отвори входната врата, а след това най-неочаквано и гласа на Боди.

— Мамка му!

23.

Порша буквално падна в обятията на Боди, който не го очакваше и политна назад. Ръцете й мигом го обгърнаха и нямаха намерение да го пускат. Никога вече. Този мъж бе солиден като скала.