Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Вече го получи.

Тя прехапа устни и кимна.

— Така си и мислех — рече и си тръгна.

Нямаше пари в себе си, но взе такси, а когато стигнаха пред дома й, помоли шофьора да я изчака, докато влезе вътре, за да вземе. Роднините й можеха всеки миг да се изсипят. Анабел грабна един куфар и започна да хвърля в него всичко, което й попадна пред очите. Не си позволяваше да мисли или чувства. Петнайсет минути по-късно беше в колата.

Малко преди полунощ в събота Порша разбра новината за предложението на Хийт. Обади й се Бакстър Бентън, който от години обслужваше масите в «Мейфеър Клъб» и беше подслушал всичко, казано на семейното парти на Грейнджър. Порша се бе свила на дивана, увита в стара плажна кърпа, по долнище на анцуг — вече не можеше да се пъхне в джинсите — сред море от обвивки на бонбони и смачкани книжни салфетки. След като затвори телефона, тя скочи на крака. За пръв път от няколко седмици изпитваше вълнение. В крайна сметка не бе изгубила прословутия си нюх. Ето защо не бе успяла да намери подходяща жена на Питона за последното запознанство. Химията, която бе усетила между него и Анабел онзи ден в офиса му, не беше въображаема.

Прекрачи падналата на пода плажна кърпа и грабна един брой на «Трибюн», за да види датата. Договорът й с Чампиън изтичаше във вторник, след три дни. Остави вестника и закрачи из стаята. Ако постигнеше щастлив завършек на тази история, тогава може би, само «може би», щеше да приключи със «Стабилни бракове», без да се чувства неудачница.

Вече минаваше полунощ и до сутринта нищо не можеше да предприеме. Порша огледа безпорядъка наоколо. Чистачката бе напуснала преди две седмици, а тя още не бе назначила нова. Всички мебели бяха покрити с прах, кошчетата за боклук преливаха, а килимът се нуждаеше от прахосмукачка. Вчера дори не бе ходила на работа. Какъв бе смисълът? Вече нямаше помощнички, от персонала бяха останали само Инес и момчето, което поддържаше уебсайта на агенцията, или тази част от бизнеса, която най-малко я интересуваше.

Тя докосна лицето си. Тази сутрин беше ходила при дерматолога си. Адски не навреме, но пък и целият й живот се бе превърнал в ад. При все това за пръв път от седмици усещаше искрица надежда.

В събота вечерта Хийт се напи до неузнаваемост. Също като неговия старец някога. Липсваше му само някоя курва, увесена на ръката, и щеше да бъде досущ като баща си. Е, крушата не пада по-далеч от дървото. Като се замислеше, татенцето щеше да се гордее с него, защото преди няколко часа бе смазал една жена наистина жестоко, е може би не физически, но емоционално. Но и тя не му бе останала длъжна. Удари го по болното му място. Когато най-сетне призори се стовари в леглото, му се искаше да й бе казал, че я обича, да бе изрекъл думите, които тя искаше да чуе. Но не можеше да я лъже. Анабел означаваше твърде много за него.

Събуди се чак в неделя следобед. Залитайки, отиде под душа и пъхна пулсиращата си глава под струята. В момента трябваше да бъде на стадиона «Солджър Фийлд» заедно със семейството на Шон, но вместо да се приготви за излизане, щом излезе от банята, облече халата, отиде в кухнята и посегна към кафеварката. Не се бе обадил на нито един клиент да му пожелае успех, а дори не му пукаше.

Извади от бюфета една чаша и се опита да събуди в себе си още негодувание срещу Анабел. Все пак тя го бе наранила. Съсипа плана му, а той беше толкова добър и за двамата. Защо не му повярва? Защо вместо това искаше да чуе цял куп безсмислени глупости? Действията бяха много по-убедителни от думите, а след като се оженят, щеше да й покаже колко е ценна за него по начина, по който умееше.

Глътна няколко аспирина и се повлече долу по стълбите към скъпата, почти празна аудио видео зала на долния етаж, за да изгледа няколко мача. Не беше облечен, нито пък обръснат, не бе ял, но пукната пара не даваше за нищо. Докато превключваше спортните канали, си спомни как семейството й се бе нахвърлило отгоре му, след като тя си тръгна. Като пасаж пирани.

— Каква игра играеш, Чампиън?

— Обичаш ли я, или не?

— Никой, който нарани Анабел, няма да се измъкне безнаказано!

Дори Кандейси се бе присъединила.

— Сигурна съм, че я разплака, а тя мрази, когато лицето й се зачерви и подпухне.

— По-добре си върви — накрая бе обобщил мнението на всички Чет.

През останалата част от неделния следобед, чак до вечерта, Хийт се прехвърляше от един мач на друг, без изобщо да вникне в играта. През целия ден не отговори на нито едно телефонно обаждане, но не искаше някой да се обади в полицията, затова се насили да издържи един разговор с Боди, като се извини, че е пипнал някакъв грип. След това се качи горе и грабна едно пликче с картофен чипс. Имаше вкус на пепел. Все още по халат, се настани в самотно кресло в дневната с бутилка уиски в ръка.