Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Край камината има счупени стъкла.

— Виждам. — Порша очевидно забеляза отсъствието на мебели, но не каза нищо. — Чух, че миналата вечер си предложил на Анабел Грейнджър да се омъжи за теб. Но това, което не проумявам, е защо малката тъпачка ти е отказала. Имайки предвид, че е побягнала от «Мейфеър Клъб» без теб, предполагам, че точно това се е случило.

Гневът и обидата, задето се бяха отнесли несправедливо с него, избухнаха с нова сила.

— Защото е напълно откачена, ето защо! Само това ми липсваше, като че ли и без това си нямам достатъчно неприятности. И не я наричай «тъпачка».

— Извинявай — изрече Порша провлечено.

— Сякаш пред нея се е строил цял полк от нетърпеливи женихи.

— Чух, че предишният й годеник имал проблем с половата си ориентация, така че спокойно мога да заявя, че ти си крачка напред.

— Очевидно не съм.

Изглежда, Пауърс не бе забелязала, че шалът се е смъкнал от главата й. Под него косата й бе в пълен безпорядък — сплескана от едната страна и щръкнала от другата. Трудно бе да се разпознае в това приличащо на сомнамбул създание някогашната Порша, достойна за корицата на модно списание.

— Още от самото начало се опитах да ти обясня, че от такава като нея всичко може да се очаква — заговори тя. — Преди всичко никога не биваше да въртиш бизнес с госпожица Грейнджър. — Пристъпи по-близо. Очите й го пронизваха с тайнствената си синева, като два бездънни кратера. — И най-важното, не трябваше да се влюбваш в сватовницата си.

Все едно че го прониза с кинжал в корема.

— Не съм влюбен в нея! Не се опитвай да ми приписваш такива чувства.

Порша огледа празната бутилка от уиски.

— Да бе, не можеш да ме заблудиш.

Не, нямаше да търпи това.

— Какво ви става на вас, жените? Не можете ли да оставите всичко така, както е? Ние с Анабел се разбираме идеално. Но това не се оказа достатъчно за нея. Тя е дяволски комплексирана. — Започна да кръстосва нервно из стаята, докато в него все по-силно се надигаше усещането, че е несправедливо обиден. Мислено затърси нещо, което да потвърди думите му. — Например направо е побъркана на тема коса.

Порша най-после си припомни за своята коса и внимателно я докосна.

— С коса като нейната, мисля, че малко суетност може да й бъде простена.

— Ама тя мрази косата си — заяви той триумфиращо. — Казах ти, направо не е с всичкия си.

— При все това ти искаш да се ожениш за нея.

Гневът му стихна. Усещаше се като изцеден лимон. Нуждаеше се от още уиски.

— Всичко се разви някак неочаквано. Тя е мила, умна — умът й реже като бръснач и е много съобразителна, не само начетена. И е забавна. Боже, наистина ме кара да се смея. Приятелките й я обичат и само това говори достатъчно, защото те са невероятни жени. Не зная… Когато съм с нея, забравям за работата и…

Замълча. И без това бе казал твърде много.

Порша отиде до камината. Палтото й се разтвори. Под него се показаха долнището на червен анцуг и нещо като горнище на пижама. При обичайни обстоятелства той не би възприел сериозно жена с наситеносиньо лице и коса, опърпана като птиче гнездо, но все пак тя бе Порша Пауърс и той беше нащрек, и както се оказа, ненапразно, защото тя тутакси нанесе удара си.

— Но въпреки това ти, изглежда, я обичаш.

Хийт едва успя да прикрие объркването си.

— Стига, Порша, ние с теб си приличаме. И двамата сме реалисти.

— Само защото съм реалистка, не означава, че не вярвам в любовта. Е, може би не всички имат късмета да я срещнат, но…— Тя махна с ръка плахо, което никак не бе присъщо за нея. — Предложението ти сигурно здравата я е изненадало. Разбира се, тя те обича. Долових го по време на неуспешната ни среща. Изненадана съм единствено че тя не е готова да се примири с емоционалните ти задръжки и е отхвърлила предложението ти.

— Това че не исках да я лъжа, не означава, че предложението не беше дяволски добро. Щях да й дам всичко, от което се нуждае.

— Освен любов. Това искаше да чуе тя, нали?

— Думи, празни думи! Само делата са от значение.

С върха на обувката си агентката побутна гнусливо бутилката от уиски, търкаляща се на пода.

— А не ти ли е идвало наум — питам те само защото това ми е професията — че е възможно именно Анабел да е нормалната, а ти да си сбърканият?

— Мисля, че е по-добре да си вървиш у дома.

— А пък аз мисля, че прекалено се горещиш. Запознахме те с блестяща върволица от жени, но Анабел се оказа единствената, за която пожела да се ожениш. Дори само това би трябвало да ти даде достатъчно храна за размисъл.