Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Тя не отговаряше нито на домашния телефон, нито на мобилния и много скоро Хийт установи, че приятелите й също не желаят да разговарят с него. След един бърз душ се свърза с Кейт. Отначало тя здравата му натри носа, но после призна, че Анабел се обадила в неделя сутринта, за да каже, че е добре, но не пожелала да съобщи на майка си къде се намира.

— И за всичко ти си виновен — заключи бъдещата му тъща. — Анабел е изключително чувствителна. Трябваше отдавна да си го разбрал.

— Да, госпожо. Обещавам, че ще оправя всичко веднага щом я открия.

Това я накара да омекне достатъчно, за да го предупреди, че братята Грейнджър са му вдигнали мерника и трябва да се пази от тях. Истински юнаци, харесваше ги!

Отправи се към Уикър Парк. От офиса непрекъснато го бомбардираха гневни съобщения, но той ги пренебрегна. За пръв път в кариерата си не се бе свързал с нито един клиент, за да поговорят за вчерашния му мач. И нямаше намерение да го прави, докато не откриеше Анабел.

В облачното октомврийско утро вятърът свиреше над езерото и носеше със себе си есенния хлад. Хийт спря в уличката зад къщата на любимата му и видя новото сребристо спортно ауди «ТТ Роудстър», което бе поръчал за рождения й ден, но нейният Шърман го нямаше. Господин Броницки веднага го съзря и излезе, за да разбере какво става, но освен информацията, че «госпожица Грейнджър е отпрашила като луда в събота сутринта», старецът не успя да му съобщи нищо ново. Но започна да разпитва за аудито и когато разбра, че е подарък за рождения й ден, заяви безцеремонно, че по-добре младият мъж да не очаква някакви «привилегии» в замяна на луксозното возило.

— Само защото баба й вече не е сред нас, не означава, че няма кой да се грижи за момичето.

— Аз ли не знам — промърмори Хийт.

— Какво каза?

— Казах, че я обичам. — Хареса му как прозвучаха думите и с наслада ги повтори: — Обичам Анабел и смятам да се оженя за нея.

Ако успее да я намери. И ако тя все още го иска.

Господин Броницки се намръщи.

— Само се постарай да не си вдига ценоразписа. Знаеш, че много хора са с малки доходи и не могат да се разпростират извън чергата си.

— Ще се постарая с всички сили.

След като господин Броницки паркира аудито в гаража си, за да е на сигурно място, Хийт обиколи къщата и потропа на предната врата, но напразно. В заключения дом нямаше никого. Извади телефона и отново се опита да се свърже с Гуен, но попадна на съпруга й.

— Не, Анабел не е нощувала у нас — рече Иън. — По-добре си пази гърба, пич. Гуен говори вчера с някой от читателския клуб и всички са настръхнали. Послушай съвета ми, човече: повечето от жените няма да си изпотрошат краката за някой, който не е влюбен в тях, независимо колко коса има.

— Но аз съм влюбен в нея!

— Кажи го на нея, не на мен.

— Опитвам се, по дяволите! И не мога да ти кажа колко утешително е да зная, че всички са запознати с личния ми живот.

— Сам си си виновен. Глупостта се заплаща.

Хийт затвори и се опита да обмисли положението, но докато не измъкнеше информация от някой от приятелите на Анабел, работата му беше спукана. Остана на предната веранда, за да прегледа съобщенията си. Нито едно не беше от нея. Защо останалите не го оставят на мира? Потри брадичката си и се сети, че втори пореден ден не се е бръснал, а с дрехите, които беше, щеше да има късмет, ако не го арестуват за скитничество. Беше навлякъл първото, което му попадна: марков тъмносин панталон, скъсана тениска в черно и оранжево с логото на «Бенгълс» от Синсинати и оплескано с боя червено яке с емблемата на «Кардинале» от Сейнт Луис, което Боди бе забърсал отнякъде и бе захвърлил в дрешника му.

Най-сетне успя да се свърже с Кевин.

— Хийт е. Дали си…

— Ще ти кажа само, че… макар да си блестящ агент, ти си…

— Зная, зная. Анабел у вас ли спа тази нощ?

— Не. И не мисля, че е при някоя от останалите си приятелки.

Хийт се отпусна на стъпалото на верандата.

— Трябва да разбереш къде е отишла.

— Да не мислиш, че ще ми кажат? Момичетата са провесили огромна табела с надпис «ЗАБРАНЕНО ЗА МОМЧЕТА» върху малката розова къщурка на читателския клуб.

— Ти си единствената ми надежда. Моля те, Кев.

— Зная само, че клубът има среща днес в един часа. През сезона Фийби почива в понеделниците и сбирката ще е в нейната къща. Моли ниже гирлянди, защото темата е хавайска.

Анабел обичаше читателския клуб. Разбира се, че ще е там! Щеше да изтича при онези жени за съчувствие и утеха толкова бързо, колкото я държаха крачетата й. Те щяха да й дадат това, което не бе получила от него.