Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Пип? — Леля й се появи в коридора. Беше облечена с черен панталон и тъмновиолетово поло, украсено с гирлянда от сини и жълти цветя. Изгледа недоумяващо размъкнатите дрехи на Хийт през очилата си за четене. — Надявам се полицията да хване този, който те е подредил така.

Пипи подскачаше щастливо.

— Пуинц е тук!

— Виждам. — Фийби сложи ръка върху рамото на детето, без да откъсва подозрителния си поглед от агента. — Дошъл си чак дотук, за да злорадстваш, така ли? Жалко, че не съм толкова великодушна, за да те поздравя за новия ти клиент.

Хийт се промъкна покрай нея в преддверието.

— Анабел тук ли е?

Собственичката на «Старс» свали очилата си.

— Хайде, започвай! Изреди всичките си планове да ме разориш.

— Не виждам колата й.

Котешките й очи се присвиха още по-подозрително.

— Говорил си с Дийн, нали?

— Да. Но той не знае къде е Анабел. — Нямаше смисъл да си губи времето да разпитва Фийби, затова се насочи към дневната — просторно помещение в провинциален стил, с открити греди и тавански полуетаж. Читателският клуб се бе събрал в уютното ъгълче отдолу. Присъстваха всички, с изключение на любимата му. Дори и семпло облечени, с книжни гирлянди около шиите, жените представляваха доста заплашителна групичка. Докато прекосяваше стаята, очите им го пронизваха като свредели. — Къде е тя? И не ми казвайте, че не знаете.

Моли, която седеше със скръстени крака, стана.

— Знаем, но ни помолиха да си държим устите затворени. Анабел иска да остане известно време сама.

Гуен го изгледа над огромния си корем. Заприлича му на враждебен Буда.

— Възнамеряваш да й изброиш още причини, поради които трябва да се омъжи за човек, който не я обича, така ли?

— Изобщо не е така. — Хийт стисна зъби. — Обичам я. Обичам я с цялото си проклето сърце, но няма да мога да я убедя, ако някой не ми каже къде, по дяволите, е отишла.

Нямаше намерение да се държи толкова грубо. Чърмейн се обиди и го изгледа сърдито.

— И кога те осени това чудодейно прозрение?

— Миналата нощ. Една синя жена и бутилка скоч ми отвориха очите. Сега ще ми кажете ли къде е тя?

— Категорично не — заяви Кристъл.

Джанин го изгледа кръвнишки.

— Ако тя се обади, ще й предадем, че си я търсил. И че поведението ти никак не ни се е понравило.

— Лично ще й предам проклетото съобщение — тросна се той.

— Дори и великият Хийт Чампиън не може да ни застави да проговорим. — От тихия, но твърд глас, с който Моли изрече тези думи, по гърба му пробягаха студени тръпки. — Анабел ще се свърже с теб, както и когато тя реши. А може и да не реши. От нея зависи. Зная, че не ти е в природата, но трябва да бъдеш търпелив. От днес тя командва парада.

— Освен това ще бъдеш доста зает — подхвърли ехидно госпожа Злоба зад гърба му. — Сега, след като Дийн обърна гръб на благосклонността на жената, собственичка на отбора, в който играе…

Хийт рязко се извъртя към нея.

— В момента хич не ми пука за Дийн, Фийби, и сега ще ти кажа една новина: в живота има много по-важни неща от футбола!

Тя повдигна леко вежди. Той отново се извърна към жените, готов едва ли не да ги удуши, но да изтръгне от тях нужната информация, когато изведнъж осъзна, че целият му гняв се е стопил. Вдигна ръце и смаяно установи, че те все още треперят. Но когато заговори, гласът му трепереше още по-силно.

— Тя… аз… трябва да оправя нещата. Не мога да понеса да стоя със скръстени ръце, след като знам, че тя… страда заради мен. Моля ви…

Но явно те нямаха сърца, защото една по една извърнаха глави.

Хийт излезе като замаян от къщата. Не виждаше къде стъпва. Отвън се бе извил вятър и студеният въздух проникна през дрехите му. Машинално протегна ръка към телефона, въпреки всичко надявайки се, че тя му е звъняла, макар да знаеше, че не е.

Бяха го търсили от «Чийфс», както и Боди, и Фил Тайри. Опря длани върху покрива на колата и сведе глава. Той заслужаваше да страда, но не и Анабел.

— Тъжен ли си, Пуинц?

Той се обърна назад към къщата и видя Пипи, застанала на най-горното стъпало на верандата. Под едната мишница стискаше плюшена маймунка, а под другата — мече. Едва сдържа безумния си порив да я вдигне и поноси малко, да сгуши главата й под брадичката си и да я притисне силно до гърдите си така, както тя притискаше плюшените животни. Пое с усилие малко въздух.

— Да, Пип, малко съм тъжен.

— Ще плачеш ли?

Хийт преглътна буцата, заседнала на гърлото му.

— Не, момчетата не плачат.

Вратата зад нея се отвори и се появи леля й — русокоса, властна и безмилостна. Не му обърна никакво внимание. Вместо това приклекна до племенницата си, повдигна една от малките й опашчици и заговори тихо в ухото й. Той бръкна в джоба си за ключовете.