Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Зад гърба й се чуха стъпки. Някой от гостите.

Анабел притисна мократа си буза към коляното, за да попие сълзите си.

— Здравей, скъпа!

Тя вдигна рязко глава, а сърцето й подскочи. Той я бе намерил. Трябваше да се сети.

— Използвах четката ти за зъби — оповести той зад гърба й. — Щях да си услужа и със самобръсначката, но установих, че няма топла вода.

Гласът му звучеше пресипнало, сякаш отдавна не е разговарял.

Анабел бавно се обърна. Очите й се разшириха от изненада. Беше рошав и небръснат, а дрехите му представляваха странна смесица. Под овехтялото червено яке се виждаха избеляла оранжева тениска и тъмносин панталон, толкова смачкани, все едно беше спал с тях. В ръката си държеше връзка балони с героите на «Дисни». Гуфи, верният приятел на Мики Маус, се беше спукал и висеше унило покрай крака му, но той явно не бе забелязал. С опърпания си вид и балоните би трябвало да изглежда нелепо, ала сега, когато лустрото, което с толкова труд бе постигнал, се бе заличило, той й се стори още по-заплашителен.

— Не биваше да идваш тук — чу се тя да казва. — Губиш си времето.

Хийт наклони глава и се ухили с усмивката си, запазена марка за клиентите.

— Хей, трябваше да е като в «Джери Магуайър». Помниш ли? «Ти ме спечели от пръв поглед.»

— Кльощавите жени са много безволеви и стават лесна плячка.

Фалшивият му чар се бе изпарил като хелия в балона с Гуфи. Той сви рамене и пристъпи по-близо.

— Истинското ми име е Харли. Харли Д. Кампионе. Познай какво означава «Д»?

— Дръвник?

— Дейвидсън. Харли Дейвидсън. Харесва ли ти? Моят старец обичаше готините шеги, ала само ако не са на негов гръб.

Нямаше да му позволи да я разиграва, като използва съчувствието й.

— Върви си, Харли. Вече си казахме всичко. Хийт пъхна свободната си ръка в джоба на якето.

— Все се влюбвах в гаджетата му. Той беше хубавец и знаеше как да омайва нежния пол, когато пожелаеше, затова жените винаги се тълпяха край него. Всеки път когато доведеше у дома някоя нова, аз все вярвах, че ще остане, че най-после той ще се вразуми и ще се държи като истински баща. Имаше една жена… Каръл. Умееше да забърква манджи от нищо. Точеше тестото с бутилка и ми позволяваше да го режа на тънки ивици. Никога в живота си не съм ял нещо по-вкусно. Една друга — казваше се Ерин — ме караше с колата където си пожелая. Подправи подписа му върху бележка от родителя, с която ми се позволяваше да играя футбол. Когато си тръгна, останах без шофьор, така че трябваше да извървявам повече от шест километра до стадиона, освен ако по магистралата някой не ме качеше на автостоп. Ала това ми се отрази добре. Станах по-издръжлив от останалите момчета. Не бях най-силният, нито най-бързият, но никога не се предавах, а това беше важен житейски урок.

— Понякога да се откажеш навреме, е истинското изпитание за силния характер.

Със същия успех можеше да остане безмълвна. Той продължи, сякаш не бе заговаряла:

— Джойс ме научи да пуша и на някои други не особено прилични неща, но тя си имаше проблеми и аз се опитвам да не я обвинявам и да запазя добър спомен за нея.

— Вече е твърде късно за това.

— Лошото беше, че… — Хийт се бе втренчил в дъските под краката си и не я поглеждаше. — Рано или късно, всяка една от тези жени, които обичах, си отиваше. Не зная. Може би днес нямаше да съм тук, ако някоя от тях се бе задържала. — Вдигна очи към нея. Старите му войнственост и предизвикателност се бяха завърнали. — Отрано научих, че никой няма да ми поднесе нищо на тепсия. Това ме направи коравосърдечен.

Но не повече от нея. Анабел събра сили и се изправи.

— Ти си заслужавал по-добро детство, но аз не мога да променя миналото. Онези години са те превърнали в днешния човек. Не съм в състояние да поправя това. Не мога да те излекувам.

— Това вече не ми е нужно. Тази работа е свършена. Обичам те, Анабел.

Болката беше почти непоносима. Говореше й това, което знаеше, че тя иска да чуе, и младата жена не му повярва нито за миг. Думите му бяха внимателно подбрани с една-единствена цел — да сключи успешната сделка.

— Не, не ме обичаш — успя да отрони Анабел. — Просто мразиш да губиш.

— Не е това.

— Победата е най-важното за теб. Ти дишаш и живееш с нея.

— Не и когато става дума за теб.

— Не го казвай! Това е жестоко. Познаваш се много добре. — Очите й се наляха със сълзи. — Но аз също зная коя съм. Аз съм жена, която няма да се задоволи с второто място. Искам най-доброто — додаде тихо. — А ти не си това.