Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Благодаря, че се отби. — Младата жена закрачи гневно към вратата. — Жалко, че трябва толкова рано да си тръгнеш.

Порша приседна на страничната облегалка на дивана.

— Имаш ли дори най-малка представа колко смелост му е била нужна, за да приеме факта, че се е влюбил в теб, да не говорим за това, да дойде тук и да ти разкрие сърцето си? А ти какво направи? Запрати обратно неговите чувства в лицето му, нали? Изключително неразумно, Анабел, особено с Хийт. Той е много неуверен емоционално. От това, което Боди ми каза, Чампиън е очаквал подсъзнателно да реагираш по този начин и не мисля, че ще събере смелост отново да заговори за чувствата си.

— Неуверен? Та той е най-самоувереният и дързък мъж в цялата вселена. — Но Порша бе разколебала вярата й и вече не чувстваше толкова твърда почва под краката си. — Той не ме обича — заяви тя още по-убедено. — Хийт просто не може да понесе някой да му каже «не».

— Много грешиш — изрече един глас зад нея.

Анабел се извъртя рязко и видя Боди, застанал на прага. За разлика от Порша, той бе стилно облечен от глава до пети в сив пуловер, идеално прилепнали джинси и високи боти.

Младата жена се хвърли в атака.

— Хийт ли те изпрати? Съвсем типично за него да прехвърля другиму неприятните бъркотии, с които мрази сам да се занимава.

— Все пак тя си остава кучка — заяви Порша на Боди, сякаш тя не бе в стаята.

Мъжът повдигна вежди леко укорително.

— Миличка…

Порша протегна ръка.

— Зная, зная… Ако беше мъж, щяха да й лепнат етикета «агресивен». Но честно, Боди, понякога кучката си е просто кучка.

— Именно.

— Правилно ме разбра — развесели се Порша.

Той се захили и Анабел започна да се чувства излишна на своя територия. Боди най-сетне успя да откъсне очи от Синьото момиче.

— Хийт не знае, че двамата сме тук. Съвсем случайно научих къде е отишъл от един телефонен разговор с хлапето на Кевин. — Той плъзна ръка около агентката. — Работата е там, Анабел… Ами ако Порша е права? Нека си го кажем направо. Тя има много повече опит в подобни каши, отколкото ти. И при все че толкова успешно се е постарала да прецака собствения си живот — грешка, която съм радостен да заявя, че се опитва да поправи — досега тя е успяла да помогне за щастието на толкова много други хора. Резултатите й са достатъчно красноречиви. А колкото до случая, има много прост начин да се уреди.

Разправията с двамата толкова бе изтощила и без това намалелите й сили, че младата жена се свлече на дивана.

— Нищо не е просто, когато става дума за онзи тип.

— Този път е просто — настоя Боди. — Зърнах го да крачи към онази пътека, която се извива покрай езерото. — Същата пътека, по която тя смяташе да се разходи този следобед. — Върви след него — посъветва я мъжът — и когато го намериш, му задай два въпроса. Като чуеш отговорите му, ще знаеш какво точно да направиш.

— Два въпроса?

— Правилно. Ще ти кажа кои точно са те…

Водата от подгизналите листа се просмука в маратонките на младата жена и зъбите й затракаха. Подозираше, че е по-скоро от нерви, отколкото от студ. Може би беше на път да извърши най-голямата грешка в живота си. Не виждаше нищо особено във въпросите на Боди, но той беше много настоятелен. Колкото до Пауърс… Тази жена наистина я плашеше. Анабел нямаше да се изненада, ако извадеше пистолет от чантата си. Порша и Боди бяха най-странната двойка, която тя някога бе виждала, при все това двамата, изглежда, се разбираха идеално. Очевидно тя самата трябваше да научи още доста за сватовничеството. Трябваше да признае, че съперницата й значително се бе издигнала в очите й. А и как би могла да мрази жена, която бе готова да направи толкова много за нея?

Пътеката ставаше все по-стръмна, докато се виеше нагоре по скалата, надвиснала над водата. Моли й бе казала, че двамата с Кевин идвали тук, за да се гмуркат. И в този момент съзря Хийт. Той бе застанал на самия край на скалата и се взираше в езерото, с ръце, пъхнати в задните джобове на панталона, а краищата на якето му бяха отметнати назад. Дори и с измачкани дрехи, небръснат и разрошен, той беше великолепен, неоспоримият победител във всяка игра досега, с изключение на най-важната.

Чу стъпките й и извърна глава. Ръцете му безводно се отпуснаха покрай тялото. В далечината Анабел видя малка точка в небето. Отлитащите балони. Не й се стори добър знак.

— Трябва да ти задам два въпроса — поде тя.

Позата му, непроницаемото му изражение, всичко в него й напомняше за бунгалата, затворени през зимата — без топла вода, спуснати завеси, заключени врати.