Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— И няма да се наложи — заяви той самодоволно. — Имам план.

— Искаш ли да го споделиш?

Той се пресегна, улови ръката й, притегли я към себе си и й каза какво точно си бе наумил.

— Планът ти ми харесва — усмихна се младата жена и се сгуши върху гърдите му. — Боди заслужава да бъде пълноправен партньор.

— Напълно съм съгласен.

Двамата бяха толкова доволни от постигнатото споразумение, че отново започнаха да се целуват, което доведе до прекрасно — и много успешно — изпитание на силите й като водеща страна в сплотената им двойка. В резултат мина известно време, преди отново да се върнат към преговорите. Обсъдиха спалното облекло (никакво), дистанционното за телевизора (общо ползване), имената на децата (без имена на всякакви возила) и бейзбола (непримирими различия). Когато свършиха, Хийт си спомни, че имаше още един въпрос, който бе забравил да зададе.

Взря се в очите й и притисна пръстите й към устните си.

— Обичам те, Анабел Грейнджър. Ще се омъжиш ли за мен?

— Харли Дейвидсън Кампионе, току-що се сдоби със съпруга.

— Най-изгодната сделка, която някога съм сключвал — заключи той с усмивка.

Епилог

Пипи поднесе диктофона към устните си и изкрещя:

— Проба! Проба! Проба!

— Работи — откликна Хийт от дивана в другия край на аудио видео залата. — Не можеш ли да говориш по-тихо?

— Казвам се Виктория Фийби Тъкър… — прошепна тя, но продължи с обичайния си звънък глас: — Аз съм на пет и живея в хотел «Плаза». — Изгледа крадешком Хийт, но той бе гледал с нея филма «Елоиз», затова само се подсмихна. — Това е диктофонът на Принца, за който каза, че трябва да му го върна.

— Дяволски си права, трябва.

По план Пипи трябваше да гледа с него мача на «Сокс», докато членовете на читателския клуб заседаваха на горния етаж, но тя много скоро се отегчи.

— Принц още ми се сърди заради «фоните, които му задигнах», когато бях само на три — продължи момиченцето. — Но тогава още бях бебе, а освен това мама ги намери почти всички и му ги върна.

— Почти, но не всички.

— Защото не мога да си спомня къде съм ги завряла! — възмути се тя, смразявайки го с прочутия си гневен поглед на мини куотърбек. — Милион пъти ти го повторих. — Махна пренебрежително с ръка и отново се върна към по-интересното си занимание. — Ето нещата, които обичам. Обичам мама и тати, Дани, леля Фийби и чичо Дан, всичките ми братовчеди и Принц, когато не говори за телефони, Бел и всички от читателския клуб, освен Порша, защото тя не ми позволи да бъда шаферка на сватбата й с Боди, тъй като те се преместиха във Вегас.

— Те си пристанаха — поправи я той, смеейки се.

— Те си пристанаха — повтори тя. — А Бел не искаше Порша в читателския клуб, ама леля настоя , защото каза, че на Порша й трябва…

Не можа да си спомни речта си нататък и погледна очаквателно към Хийт.

— … безкористна женска дружба — довърши той вместо нея и отново се усмихна. — Както обикновено, Фийби се оказа права. Затова, когато ме споходи блестящото прозрение, предложих на леля ти да стане наставница на Порша.

Пипи кимна и продължи да бърбори:

— Принц харесва Порша. Порша също е била сватовница, но сега работи за него и Принц каза, че тя е дяволски добър спортен агент, най-върховният от всички спортни агенти, които е виждал, и че заради нея новият отдел за спортистки непрекъснато се разраства.

— Тя е третият най-добър агент — уточни Хийт, — след Боди и мен. И не казвай «дяволски».

Палавницата се настани в големия шезлонг и скръсти глезени като него.

— Принц плати адски много пари на Порша за сватбения подарък за Бел. Мама каза, че подаръкът бил адски тъп, но Бел заяви, че това е най-хубавият подарък, за който би могла да си мечтае. И сега Порша дава съвети на Бел как да бъде добра сватовница. — Смръщи чело. — Какво си й подарил?

— Базата данни от предишния бизнес на Порша.

— По-добре да й беше купил кученце.

Хийт се разсмя, но тутакси се намръщи на телевизора:

— Не размахвай напразно ръце, идиот такъв!

— Не обичам «Сокс» — рече Пипи натъртено. — Но обичам доктор Адам и Делейни, защото те ми позволиха да бъда шаферка на сватбата им, а майката на Бел се разплака и каза, че Бел е най-добрата сватовница на света. Обичам и Роузмари, щото ми разказва разни истории и ме гримира. Роузмари сега също е в читателския клуб. Бел каза на леля Фийби, че щом Порша ще е член на клуба, Роузмари също трябва да стане, защото и тя има нужда от приятелки не по-малко, отколкото Порша. И каза още, че е прекалено щастлива, за да се занимава със стара ръжда…