Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Студът събуди Анабел преди алармата на часовника, нагласена за шест. През нощта температурите бяха паднали и одеялото не можеше да я предпази от сутрешния мраз. Моли й бе казала да отседне в пансиона, където семейство Тъкър имаха отделен апартамент, но тя предпочете уединението на «Полски кремове». Сега съжаляваше за решението си.

Горещата вода бе спряна миналата седмица и тя наплиска лицето си със студена. След като помогне при сервирането на закуската, ще се поглези малко и ще покисне до насита в горещата вана в апартамента на Моли. Вчера бе изявила желание да помогне със закуската, когато разбра, че момичето, което обикновено работеше първа смяна, се е разболяло. Работата щеше да й помогне да се разсее.

Втренчи се в лицето с хлътнали очи, което се взираше в нея от огледалото. Жалка картинка. Но всяка сълза, пролята в лагера, щеше да остане тук — когато се върне в града, няма повече да плаче. Тук щеше да оплаче несподелената си любов. Нямаше намерение да прекара целия си живот в хленч и самосъжаление, но нямаше и да се терзае, задето бе решила за кратко да се скрие от света. За нейно нещастие, се бе влюбила в мъж, неспособен да отвърне на чувствата й. Ако една жена не може да поплаче заради това, значи, нямаше сърце.

Отдръпна се от огледалото, върза косата си на конска опашка, навлече дънки и един топъл пуловер, който взе назаем от гардероба на Моли, и обу маратонките си. Излезе през задната врата на бунгалото. Бурята най-сетне се бе укротила и докато вървеше надолу по пътеката, водеща към езерото, студеният чист въздух караше дъха й да образува малки облачета. Мокрият килим от есенни листа жвакаше под краката й, от дърветата върху главата й падаха дъждовни капки, но видът на езерото в ранната утрин мигом повдигна духа й. Не й пукаше, че ще се измокри.

Добре, че дойде тук. Хийт беше опитен манипулатор и всяко препятствие по пътя му за него бе предизвикателство. Щом се върне, той ще я преследва неуморно и ще се опита да я убеди, че трябва да бъде доволна от мястото, което й е отредил в живота си — след клиентите, срещите, телефонните разговори и ненаситната амбиция. Не можеше да се върне, преди всички защитни прегради да са издигнати здраво по местата в сърцето й.

Над езерото мъглата бе пръснала призрачните си пипала, а двойка снежнобели чапли се хранеха край брега. Въпреки обгърналата я тъга младата жена се опитваше да открие няколко мига спокойствие. Преди пет месеца може би щеше да се задоволи с емоционалните остатъци, които Хийт й подхвърляше, но не и сега. Сега знаеше, че заслужава по-добро. За пръв път Анабел имаше съвсем ясна представа коя е и какво иска от живота. Гордееше се с всичко, което бе постигнала с «Идеалната половинка», че е изградила нещо хубаво и полезно. Но още повече се гордееше със себе си, задето бе отказала да се примири с половинчатата любов, която й предлагаше Питона. Тя заслужаваше да обича открито и волно — без задръжки и тайни — и да получи същото в замяна. А с него това беше невъзможно. Извърна се от езерото с убеждението, че е постъпила правилно. Засега това бе единствената й утеха.

Когато влезе в пансиона, тутакси се захвана за работа. Докато гостите пълнеха трапезарията, Анабел наливаше кафе, разнасяше панерчета с топли кифлички, зареждаше платата върху бюфета и дори успя няколко пъти да се пошегува. Към девет часа трапезарията се изпразни и тя вече можеше да се върне в бунгалото. Преди това си взе очакваната вана и проведе няколко телефони разговора. От най-големия майстор в занаята бе разбрала колко важен е личният контакт, а тя имаше клиенти, които зависеха от нея.

Каква ирония, че от Хийт се бе научила на толкова много неща, включително и на необходимостта да следва собствените си виждания, а не да подражава. «Идеалната половинка» никога нямаше да й донесе богатство, но Анабел знаеше, че призванието й е да дарява щастие на хората. На всякакви хора. Не само на красиви и преуспели, но и на недодялани и неуверени, злочести и не толкова умни. И не само на младите. Независимо че старците не носеха печалба, тя не можеше да ги изостави. Работата на сватовница беше сложна, непредсказуема и понякога доста тежка и неблагодарна, но на нея й харесваше.

Стигна до пустия плаж и се спря за кратко. Сгуши се в пуловера и закрачи по пристана. Без летните посетители, край езерото беше тихо и спокойно и в главата й изведнъж нахлуха спомените за онази нощ, когато с Хийт танцуваха на пясъка. Тя седна и вдигна колене към брадичката си. Два пъти се бе влюбвала в непълноценни мъже. Но никога повече.