Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

— Има още нещо — продължи Тъкър. — Робилард се обажда на всички, опитвайки се да се свърже с теб.

— Ще почака.

— Добре ли чух? — удиви се куотърбекът. — Говорим за Дийн Робилард. Очевидно след няколко месеца търсене и лутане той е почувствал необходимостта да разполага с истински агент.

— По-късно ще се свържа с него — измърмори набързо Хийт, докато вървеше към колата си, паркирана на улицата.

— Няма ли да ме поздравиш за вчерашния мач? Може да се каже, че е най-добрият в цялата ми кариера.

— Да, поздравявам те. Ти си най-добрият. Но сега трябва да бързам.

— Добре, келеш такъв! Не зная кой си ти и какви ги вършиш, но веднага дай телефона на моя агент.

Хийт затвори. И тогава го осени прозрение. Дийн му бе звънял, но агентът не му вдигна. Ами ако Анабел не е прекарала последните две нощи при някоя приятелка? Ако се е втурнала към любимия си куотърбек?

Дийн вдигна след второто позвъняване.

— Порно дворецът на неповторимия гений на рекламата.

— Анабел при теб ли е?

— О, Хийтклиф? По дяволите, човече, ти наистина си оплескал работата с нея!

— Аз го зная, но ти откъде разбра?

— От секретарката на Фийби.

— Сигурен ли си, че не си го чул от самата Анабел? Тя беше ли при теб?

— Въобще не съм я виждал, но ако я зърна, непременно ще я посъветвам да ти каже да си го…

— Аз я обичам! — Хийт не искаше да крещи, но не успя да се сдържи. Някаква непозната, току-що излязла от отсрещната къща, уплашено се прибра вътре. — Обичам я — повтори малко по-спокойно. — И трябва да й го кажа. Но преди това трябва да я намеря.

— Съмнявам се, че ще ми се обади. Освен ако онзи тест за бременност…

— Предупреждавам те, Робилард, ако разбера, че знаеш къде е отишла и не ми казваш, ще строша всяка проклета кост в милион доларовото ти рамо.

— Момчето се кани да раздава удари наляво и надясно, а още дори не е обяд. Явно здравата си хлътнал. А сега, да ти кажа защо те търся, Хийтклиф. Двама важни тузари от «Пепсико» се свързаха с мен и…

Хийт затвори, прекъсвайки излиянията на божия дар в НФЛ, натисна бутона, за да отключи колата и подкара към «Дъ Луп» и «Бърдкейдж Прес». Срещата на читателския клуб бе насрочена за един часа и оставаше да «покрие още една база».

— Тази сутрин говорих с Моли. — Бившият годеник на Анабел оглеждаше небръснатото лице на Чампиън и странната му комбинация от дрехи иззад бюрото си в маркетинг отдела на издателската компания. — Достатъчно нараних Анабел. И ти ли трябваше да й причиняваш неприятности?

Не можеше да се каже, че Роузмари е най-привлекателната жена, която Хийт бе виждал, но беше добре облечена и излъчваше достойнство. Прекалено достойнство. Абсолютно неподходяща личност за неговата Анабел. Къде, по дяволите, й е бил умът да се хване с това създание?

— Нямах намерение да й причинявам неприятности.

— Сигурна съм, че си мислел, че й правиш огромна услуга, като си й предложил брак — изрече Роузмари провлечено, след което се зае да кастри злъчно агента и му изнесе проникновена лекция за мъжкото дебелокожие, при това употреби доста силни изрази.

А това бе последното, от което Хийт се нуждаеше в момента, и затова побърза да се измъкне при първа възможност.

Докато вървеше към колата, видя, че има над десетина нови пропуснати обаждания, но нито едно от човека, с когото искаше да разговаря. Махна от предното стъкло квитанцията за глоба за неправилно паркиране и подкара към магистрала «Айк». Когато се качи на магистралата, стомахът му вече се бе свил на топка. Повтаряше си, че тя, рано или късно, ще се прибере у дома, и че изчезването й не е повод за притеснение. Но нищо не можеше да разсее усещането, че всяка изминала минута е фатална. Любимата му страдаше заради него — заради глупостта му — и това беше непоносимо.

На междущатската магистрала «Ист Уест» попадна в задръстване и пристигна пред дома на Кейлбоу в един и петнайсет. Огледа паркираните на алеята коли за грозното зелено чудовище, което Анабел наричаше кола, но никъде не го видя. Може би е дошла с някой друг. Но когато натисна входния звънец, не можа да се отърси от обзелото го мрачно предчувствие.

Вратата се отвори рязко и той се втренчи надолу към Пипи Тъкър. Къси руси опашчици стърчаха от двете страни на главата й, а към гърдите си бе притиснала цял зоопарк от плюшени животни.

— Пуинц! Днес не ходих на детска градина, защото тръбите за водата се спукаха.

— Така ли? Ъ… Анабел тук ли е?

— Аз си играя с плюшените зверчета на Хана. Тя е на училище. Там тръбите не са спукани. Може ли да видя фона ти?