Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

Хийт не откъсваше очи от Анабел, давайки й време да смели новината. Устните й образуваха изкривена елипса, очите й се превърнаха в две локвички разлят мед… И в следващия миг веждите й се смръщиха.

— Какви ги приказваш?

Очакваше поне радостно ахване.

— Искам да се оженя за теб — повтори той.

Тя се намръщи още по-заплашително, лицето й потъмня и едва сега Хийт си припомни, че рядко можеше да предвиди реакциите й. Трябваше да го има предвид, преди да се изправи и да направи предложението си.

— И кога те осени това магическо прозрение? — полюбопитства тя. — Не, чакай, нека отгатна. Тази вечер, след като се запозна със семейството ми.

— Грешиш.

Поне тук беше на твърда почва.

— Тогава кога?

— Миналия уикенд, на купона.

В очите й просветна недоверие.

— И защо не го каза тогава?

Прекалено късно осъзна, че трябваше да се придържа към първоначалния си план. Но Хийт не се поддаваше лесно на паника. Винаги посрещай силата със сила.

— Само преди няколко часа бях скъсал с Делейни. Щеше да е някак си преждевременно .

— Цялата тази работа ми изглежда преждевременна.

Кейт подпря длан върху масата.

— Анабел, държиш се като капризна стара мома.

— Много неточно описание за това, което изпитвам в момента — процеди тя и скочи от стола. Хийт потръпна. — Някой чу ли го да спомене думата, която започва с «л»? Защото аз със сигурност не съм.

И просто ей така го постави натясно. Той наистина ли си въобразяваше, че тя няма да забележи? Затова ли бе решил да й предложи пред цялото й семейство?

Хийт започна да се поти. Ако не се справеше със ситуацията, всичко щеше да пропадне пред очите му. Знаеше какво трябва да направи, но точно в този момент, когато най-много се нуждаеше от хладния си здрав разум, той му изневери.

— Но аз наех духовия оркестър на Северозападния университет!

Стъписано мълчание посрещна това откровение. Сам се беше направил на магаре. Анабел поклати спокойно глава, с достойнство, което го изнерви още повече.

— Напълно си откачил. Иска ми се да не се беше случило пред всички.

— Анабел! — По шията на Кейт плъзна червенина. — Само защото Хийт не иска да излага на показ чувствата си пред напълно непознати, не означава, че не е влюбен в теб. Как би могъл да не те обича?

Младата жена не откъсваше очи от неговите.

— Ето какво научих за питоните, мамо. Понякога е много по-важно да обръщаш внимание на това, което премълчават, отколкото на това, което казват.

Кейт скочи на крака.

— Твърде си разстроена, за да го обсъждаме сега. Хийт е прекрасен човек. Само погледни колко бързо се почувства един от нас. Почакай до утре, когато ще се успокоиш, и двамата спокойно ще можете да си поговорите.

— Не си прави труда — промърмори Дъг. — Трябва само да я погледнеш и ще разбереш, че тя всичко ще провали.

— Стига, картофче — замоли я Адам. — Кажи на горкия човек, че ще се омъжиш за него. Постъпи разумно поне веднъж в живота си.

Само това му липсваше — помощта на братята й. С тези момчета беше добре да си заедно в някое скривалище, но не и редом с една разярена жена. Да й предложи пред близките й, се оказа най-лошата идея, която можа да му хрумне. И преди му се бе случвало да загази при някоя сделка, но винаги бе успявал да извърти нещата в своя полза. Трябваше само да остане насаме с нея… и да избягва темата, която тя най-много искаше да обсъждат.

Анабел изскочи в празния коридор. От високоговорителите се чуваше тиха музика, малки аплици хвърляха приглушена, романтична светлина по стените, облицовани с гранит, ала тя не спираше да трепери. Винаги бе смятала, че Роб беше разбил сърцето й, ала онази болка бе нищо в сравнение с тази, която изпитваше сега. Докато минаваше покрай основния салон, се натъкна на уютно кътче с малък диван за двама и два стола «Шератон». Пристъпи вътре, препъвайки се с премрежени от сълзите очи. Хийт я последва, но тя остана с гръб към него, а той прояви достатъчно разум, за да не я докосне.

— Преди да кажеш нещо, за което после може да съжаляваш, Анабел, ти предлагам, като се прибереш у дома, да включиш факса. Изпратих ти чека от бижутера за пръстен с много голям диамант. Обърни внимание на датата на поръчката. Вторник, преди четири дни.

Значи, не я бе излъгал, когато й каза, че е решил да се ожени за нея в нощта на купона. Но дори и това не можа да я утеши. Макар да знаеше, че в душата му зее емоционална дупка, поглъщаща чувствата му, все си бе мислела, че може да се удържи самата тя да не падне никога в нея.