Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

След като поднесе кафето и десерта, сервитьорът изчезна. На отсрещната страна на масата Анабел съскаше нещо на видния сърдечен хирург от Сейнт Луис, който нави къдрица от косата й около пръста си и обяви, че няма да я пусне, докато тя не разкаже на всеослушание как бе подмокрила гащичките си на рождения ден на някаква Лори.

Хийт стана. Адам пусна кичура на сестра си, а тя го изрита под масата.

— Ох! — Адам разтри пищяла си. — Заболя ме!

— Чудесно.

— Деца…

Хийт се усмихна. Колко му харесваше всичко това!

— Надявам се никой да не възрази, но имам да кажа две неща. Първо, да призная, че сте страхотни. И да ви благодаря, че ми позволихте да бъда тази вечер с вас.

Разнесоха се викове: «Браво, браво!», последвани от звън на чаши. Само Анабел остана мълчалива и подозрителна, но кавалерът й знаеше, че следващите му думи ще изтрият бръчките по челото й.

— Нямах щастието да отрасна в семейство като вашето. Мисля, че всички вие осъзнавате колко ви е провървяло. — Продължи да гледа Анабел, но тя се опитваше да вземе салфетката, която Адам подаде на Дъг под масата. Хийт изчака главата й отново да се покаже над масата. — Анабел, изминаха почти пет месеца, откакто ти нахлу в моя офис в онзи кошмарен жълт костюм и преобърна изцяло живота ми.

Кейт вдигна ръка и гривните й звъннаха.

— Ако имаш малко търпение, сигурна съм, че тя ще направи всичко по силите си, за да оправи положението. Анабел е много старателна. Съгласна съм, че професионалните й методи може би не са такива, с каквито си свикнал, но тя има много добро сърце.

Дъг извади от джоба си писалка.

— Преди да замина, смятам да проверя счетоводните й книги. С малка реорганизация и постоянен контрол фирмата й много бързо ще се стабилизира.

Анабел подпря с ръка брадичката си и въздъхна.

— Но аз нямах предвид «Идеалната половинка» — каза Хийт. Останалите го изгледаха неразбиращо.

— Анабел смени името на компанията си — обясни им той търпеливо. — Вече не е «Брачна агенция Мирна», а «Идеалната половинка».

Адам се взря озадачено в сестра си.

— Вярно ли е?

Кандейси нагласи едната си обица.

— Не можа ли да измислиш нещо по-интересно?

— Не съм чувал нищо за това — промърмори Дъг озадачено.

— Нито пък аз. — Чет остави на масата чашата с кафето. — Никой нищо не ми казва.

— Аз ти казах — напомни му Кейт язвително, — но за съжаление, забравих да го обявя по голф канала.

— С какво се занимава фирмата й? — попита Лусил.

Докато Адам й обясняваше, че сестра му е сватовница, Дъг извади своето блекбъри.

— Сигурен съм, че не си се сетила да патентоваш търговската марка.

Хийт осъзна, че неволно е отклонил темата на разговора и е отвлякъл вниманието на присъстващите, затова повиши тон:

— Работата е там, че… Преди да се запозная с Анабел, си мислех, че животът ми е добре уреден, но много скоро открих, че съм допуснал сериозни грешки в очакванията си.

Кейт потръпна.

— О, божичко, зная, че тя невинаги е тактична, но все се старае да върши добрини.

Анабел улови ръката на Адам и погледна часовника му. Хийт съжали, че му има толкова малко доверие.

— Зная, че всички тук ще се съгласят с мен, че тя е много специална — продължи той, — но ние се познаваме отскоро и отначало не го разбрах. — Младата жена се зае да чисти едно петно от покривката. — Обаче това, че не съм достатъчно съобразителен, не означава, че съм глупав. Винаги мога да различа качеството, като го видя, а Анабел е удивителна жена. — Сега вече спечели цялото й внимание. Хийт усети познатия прилив на адреналин в кръвта си, неизменен сигнал за последните моменти преди сключването на сделката. — Зная, че днес е рожденият ти ден, скъпа, и това означава, че ти трябва да получаваш подаръци, а не аз, ала алчността ме е завладяла. — Обърна се първо към единия край на масата, сетне към другия. — Чет, Кейт, моля ви за ръката на дъщеря ви.

В стаята се възцари слисано мълчание. Изпращя свещ. Лъжица издрънча върху чиния. Анабел застина вцепенена, докато членовете на семейството й постепенно се оживиха.

— Защо искаш да се ожениш за Анабел? — извиси глас Кандейси.

— Но аз си мислех, че ти…

— О, скъпа…

— Да се ожениш за нея?

— За нашата Анабел?

— Тя нищо не ни е споменавала…

Кейт затърси книжните си кърпички.

— Това е най-щастливият миг в живота ми.

— Имаш благословията ни, Чампиън.

Широко усмихнат, Дъг се пресегна през масата, за да сръчка майка си.

— Уреди сватбата за Коледа, преди да осъзнае на какво се е натресъл и да промени решението си.