Сюзън Филипс - Мис Каприз

Къщата все още пазеше лавандуловите си капаци на прозорците и редиците скачащи зайчета, макар че боята беше освежена от някой по-несръчен от госпожица Сибил. Старата учителка посрещна Франческа на вратата. Не се бяха виждали от десет години. Госпожица Сибил бе леко прегърбена, раменете й бяха по-отпуснати, но гласът й не беше загубил авторитета си.

- Влизай, скъпа, влизай на топло. Боже, боже, с тези температури човек би си помислил, че сме в Бостън, а не в Тексас. Скъпа моя, не съм на себе си, откакто се обади.

Франческа я прегърна нежно.

- Благодаря ти, че ми позволи да Лойда. След всичко, което ти казах по телефона, не бях сигурна, че ще искаш да ме видиш.

- Да не искам да те видя? Боже мили, че аз броях часовете. - Госпожица Сибил я поведе към кухнята и я помоли да им налее кафе. - Не обичам да се оплаквам, но напоследък животът не е много интересен. Не мога да се оправям сама, както съм свикнала, а Далас се движи с една ужасна млада жена. Не мога да я заинтригувам дори с Даниел Стийл, да не говорим за класика. - Тя посочи на Франческа един стол срещу нея. -Боже, боже, не мога да ти опиша колко се гордея с теб. Само като си помисля колко далеч стигна... - Тя неочаквано прониза Франческа с учителския си поглед. - Сега ми разкажи за тази ужасна ситуация.

Франческа й разказа всичко, без да спестява нищо. За нейно облекчение, госпожица Сибил не беше толкова осъдителна като Холи Грейс. Изглежда, разбираше нуждата й от независимост. Естествено, беше явно разтревожена от реакцията на Дали при виждането на детето си.

- Смятам, че Холи Грейс е права - каза тя накрая. - Далас сигурно пътува към Уайнет и съм убедена, че не приема ситуацията никак добре. Франческа, можеш да останеш в стаята за гости, докато той се появи.

Франческа планираше да отседне в хотел, но прие поканата с благодарност. Докато беше в къщата, щеше да се чувства по-близо до Теди. Половин час по-късно тя се оказа увита в домашно одеяло, а лъчите на зимното слънце се прокрадваха през дантелените завеси, докато старият радиатор излъчваше успокоителна топлина. Заспа почти веднага.

До обяд на следващия ден Дали все още не се беше появил и вече не я свърташе от тревога. Може би трябваше да остане в Ню Йорк? Ами ако той не пътуваше към Уайнет?

После Холи Грейс се обади и й каза, че и Скийт е изчезнал.

- Какво искаш да кажеш с това изчезнал? - възкликна Франческа. - Нали той обеща да ти се обади, ако чуе нещо.

- Вероятно Дали му е звъннал и му е казал да си държи устата затворена. Предполагам, че Скийт е отишъл да се срещне с него.

Франческа се почувства разгневена и безпомощна. Ако Дали кажеше на Скийт да долепи пистолет до челото си, той вероятно щеше да го направи. Към средата на следобеда, когато госпожица Сибил излезе за курса си по грънчарство, Франческа щеше да откачи. Защо се бавеше толкова Дали? Не искаше да напусне къщата от страх, че той ще се появи, затова започна да чете уроците по американска история за изпита си за гражданство, но не можеше да се концентрира. Закрачи из къщата и накрая се озова в спалнята на Дали, където слабата зимна светлина се отразяваше в колекцията му от голф трофеи, наредена пред прозореца. Взе едно списание за голф със снимката му на корицата. „Далас Бодин - винаги шаферка, но никога булка.“ Забеляза, че бръчиците край очите му са по-дълбоки, а чертите му се бяха поизострили, но зрелостта не беше отнела красотата му. Беше дори по-зашеметяващ, отколкото си го спомняше.

Потърси по лицето му някаква малка прилика с Теди, но не откри нищо. За пореден път се зачуди как беше разбрал, че е негов син. Остави списанието, огледа се из стаята и я заля вълна от спомени. Тук ли беше заченат Теди, или в блатото на Луизиана, където Дали я беше проснал върху ривиерата?

Телефонът до леглото иззвъня. Тя удари крака си в рамката, докато се втурваше да го вдигне.

- Ало! Ало?

Отвърна й тишина.

- Дали? - Името му прозвуча като хлипане. - Дали, ти ли си?

Не последва отговор. Почувства как косъмчетата на врата й настръхват, сърцето й се разтуптя. Беше сигурна, че отсреща има някой, ушите й се напрегнаха да доловят звук.

- Теди? - прошепна тя. - Теди, мама е.

- Аз съм, Мис Каприз. - Гласът на Дали беше тих и горчив, старият й прякор прозвуча като обида. - Трябва да си поговорим. Чакай ме при каменната кариера северно от града след половин час.

Тя чу решимостта в гласа му и изплака:

- Чакай! Теди там ли е? Искам да говоря с него!

Но връзката прекъсна.

Франческа се втурна по стълбите, грабна велуреното си яке от гардероба в коридора и го намъкна върху пуловера и джинсите. Тази сутрин беше вързала косата си на тила с шал и сега в бързината оплете тънката коприна в яката на якето. Ръцете й трепереха, докато освобождаваше шала. Защо Дали постъпваше така? Защо не доведеше Теди в къщата? Ами ако Теди беше болен? Ами ако се беше случило нещо?