Сюзън Филипс - Мис Каприз

- О, боже, Франси, съжалявам. - Думите на Холи Грейс излизаха накъсано. - Не знам какво точно се случи. Те се срещнаха случайно в апартамента ми днес и после Дали се появил у вас около час след като оставих Теди и казал на Консуело, че аз съм го изпратила да го вземе, за да прекара нощта при мен. Разбира се, тя знае кой е той, така че не се притеснила. Дали накарал Теди да си приготви багажа и оттогава никой не ги е виждал. Звънях навсякъде. Напуснал е хотела, Скийт не знае нищичко. Тази седмица двамата трябвало да отидат във Флорида за някакъв турнир.

Франческа почувства как стомахът й се разбунтува. Защо му беше на Дали да отвлича Теди? Можеше да измисли само една причина, но това беше невъзможно. Никой не знаеше истината, не беше казвала на абсолютно никого. И все пак не можеше да се сети за друго. В нея се натрупа горчива ярост. Как можеше Дали да направи нещо толкова варварско?

- Франси, там ли си?

- Да - прошепна Франческа.

- Трябва да те питам нещо. - Последва дълга пауза и Франческа се приготви за това, което знаеше, че предстои. - Франси, трябва да те попитам защо Дали би постъпил така. Случи се нещо странно, когато видя Теди. Какво става?

- Аз... не знам.

- Франси...

- Не знам, Холи Грейс! - възкликна Франческа. - Не знам. --Гласът й омекна. - Ти го разбираш по-добре от всеки друг. Има ли някаква вероятност Дали да нарани Теди?

- Разбира се, че не. - После се поколеба. - Поне не физически. Не мога да кажа какво ще причини на психиката му, тъй като ти не ми казваш за какво става дума.

- Сега ще затворя и още тази вечер ще се опитам да хвана самолет за Ню Йорк. - Франческа искаше да звучи енергично и твърдо, но гласът й трепереше. - Ще звъннеш ли на всички, които мислиш, че може да знаят къде е Дали? Но бъди внимателна какво казваш. И каквото и да правиш, не позволявай вестниците да научат. Моля те, Холи Грейс, не искам Теди да се появи в клюкарските рубрики. Ще се прибера възможно най-бързо.

- Франси, трябва да ми кажеш какво става.

- Холи Грейс, обичам те... наистина. - После тя затвори.

Докато прекосяваше Атлантика същата нощ, Франческа се взираше невиждащо в непроницаемата тъмнина през прозореца. Разяждаха я страх и вина. За всичко беше виновна тя. Ако си беше вкъщи, можеше да предотврати случилото се. Каква майка беше да позволява на други хора да отглеждат детето й? Всички дяволи на майчината вина забиха дълбоко зъби в плътта й.

Ами ако се беше случило нещо ужасно? Опита се да си внуши, че без значение какво е открил, Дали никога не би наранил Теди - поне онзи Дали, когото познаваше отпреди десет години. Но после си спомни предаванията, които бе правила за бивши съпрузи, отвличащи собствените си деца и изчезващи с тях за години. Но със сигурност някой толкова известен като Дали не би могъл да направи това, нали? И отново се опитваше да разплете загадката за това, как Дали бе открил, че Теди е негов син - защото това беше единственото обяснение, което имаше за отвличането - само че отговорът й се изплъзваше.

Къде ли беше Теди в момента? Беше ли уплашен? Какво му беше казал Дали? Беше чувала достатъчно истории от Холи Грейс, за да знае, че когато се разгневи, той е непредсказуем -дори опасен. Но без значение колко се е променил през годините, не можеше да повярва, че би наранил едно малко момче.

Какво можеше да причини на нея обаче, беше отделен въпрос.

25

Теди се взираше в гърба на Дали, докато двамата стояха на опашка в „Макдоналдс“ на шосе 81. Искаше му се да има риза на червено-черни карета като неговата, както и широк кожен колан и джинси със скъсан джоб. Майка му изхвърляше неговите веднага щом на тях се появеше и най-малката дупчица на коляното, точно когато започваха да стават меки и удобни. Теди се взря надолу към кожените си маратонки и после към протритите кафяви каубойски ботуши на Дали. Реши да включи каубойските ботуши в коледния си списък.

Докато Дали вземаше таблата и вървеше към една маса в дъното на заведението, Теди ситнеше зад него, а малките му крака правеха бързи крачки в опит да поддържа темпото. Първоначално, когато се отправиха от Манхатън към Ню Джърси, Теди се опита да зададе на Дали няколко въпроса за това, дали има каубойска шапка и язди ли кон, но Дали не беше от приказливите. Накрая момчето млъкна, макар че имаше милион неща, които искаше да знае.

Откакто Теди се помнеше, Холи Грейс му разказваше истории за Дали Бодин и Скийт Купър - как са се срещнали на пътя, когато Дали бил само на петнайсет, след като избягал от злия Джейси Бодин, и как двамата пътували из Щатите и се обзалагали с богатите момчета по голф клубовете. Разказваше му за кръчмарските сбивания, за голф игрите с лява ръка и за чудодейните победи на осемнайсета дупка, измъкнати от лапите на сигурния разгром. В съзнанието му историите на Холи Грейс се бяха смесили с комиксите за Спайдърмен и Междузвездни войни и легендите, които четеше в училище за Дивия запад. Откакто се преместиха в Ню Йорк, Теди бе умолявал майка си да му позволи да се срещне с Дали, когато идва да види Холи Грейс, но тя винаги имаше някакво извинение. И сега, когато срещата им най-сетне се бе състояла, Теди знаеше, че това трябва да е най-вълнуващият ден в живота му.