Сюзън Филипс - Мис Каприз

От стереоуредбата в хола се носеше гласът на Брус, който пееше, че е подпален, а някакъв нож прорязва душата му. И за един малък отрязък от време, докато той пееше за ножове и долини, всичко все още беше наред в света на Дали Бодин. А после, в следващия миг, докато дъхът на Теди галеше бузата му, огънят се разпали и го погълна.

- Божичко!

Теди погледна Дали озадачено и после сложи очилата си.

Ръката на Дали се стрелна и грабна китката на Теди, от което детето трепна.

Холи Грейс осъзна, че нещо не е наред, и се вцепени при гледката на Дали, който се взираше смразяващо в лицето на момчето.

- Дали?

Но той не я чу. За него времето беше спряло своя ход. Беше се върнал назад през годините, отново беше дете, дете, което се взираше в гневното лице на Джейси Бодин.

Само дето лицето не беше голямо и застрашително, е небръснати бузи и стиснати зъби.

Лицето беше малко. Лицето беше детско.

Принц Стефан Марко Бранкузи беше купил яхтата си „Егейска звезда“ от един саудитски шейх. Докато Франческа се качваше на борда и поздравяваше капитана й, тя изпита неловкото усещане, че времето й се изплъзва, че отново е на девет години и се качва на „Кристина“, яхтата на Онасис, а на борда я чакат купи хайвер и глупави хора с твърде много свободно време и нищо значимо, което да правят с него.

Потрепери, но това може и да беше заради влажната декемврийска нощ. Самурът определено щеше да е по-подходящ за това време. Един стюард я поведе през палубата към приветствените светлини на фоайето. Когато пристъпи в разкошното помещение, Негово Кралско Височество принц Стефан Марко Бранкузи се приближи и я целуна леко по бузата.

Стефан имаше изискана външност, характерна за толкова много европейски аристократи - слаби, издължени черти, остър нос, изваяни устни. Лицето му би изглеждало страховито, ако не беше вечната му усмивка. Въпреки имиджа си на плейбой, той имаше старомодни маниери, които Франческа намираше за привлекателни. Също така работеше усилено и за последните двайсет години беше успял да превърне мъничката си затънтена държава в модерен курорт, който съперничеше на Монако с разкошните си развлечения. Сега имаше нужда от своя собствена Грейс Кели, за да завърши постиженията си, и не пазеше в тайна факта, че е избрал Франческа за тази роля.

Дрехите му бяха стилни и скъпи - сивкав блейзър, леко обточен с прасковено, тъмен панталон, копринена риза, разкопчана на врата. Пое ръката й и я поведе към махагоновия бар, където ги чакаха две кристални чаши, оформени като лалета.

- Прости ми, че не Лойдох да те взема лично, но програмата ми днес беше зверска.

- Моята също - отвърна тя и потръпна в шала си. - Не мога да ти опиша с какво нетърпение чакам да заведа Теди в Мексико. Две седмици, през които няма да правя нищо друго, освен да изтупвам пясъка от краката си. - Тя взе чашата с шампанско и се настани на единия барстол. Плъзна ръка по меката кожа и още веднъж мислите й се отнесоха към „Кристина“.

- Защо вместо това не доведеш Теди тук, на борда? Няма ли да предпочетеш да плаваш две седмици из гръцките острови?

Предложението беше изкусително, но Стефан много прибързваше. Освен това нещо в нея се противеше на представата да гледа как Теди обикаля палубите на „Егейска звезда“.

- Съжалявам, но се опасявам, че няма как толкова краткосрочно да променя плановете ми. Може би друг път.

Стефан се намръщи, но не я притисна. Направи жест към гравираната стъклена купа, пълна с малки златистокафяви топченца.

- Хайвер? Ако не обичаш от есетра, ще помоля да донесат от белуга.

- Не! - Възклицанието й беше толкова остро, че Стефан я погледна изненадано. Тя му се усмихна неуверено. - Съжалявам. Аз... аз не обичам хайвер.

- Божичко, скъпа, тази вечер изглеждаш изнервена. Нещо не е наред ли?

- Малко съм уморена. - Тя се усмихна и се пошегува. Не след дълго двамата потънаха в безтрижен разговор, който им се удаваше с лекота. Вечеряха със сърцевини от артишок, поръсени с пикантен сос от черни маслини и каперси, последвани от резени пилешко, мариновани в лайм, кориандър и хвойна. Когато пристигнаха малиновите шарлоти в джинджифилов крем англез, тя беше толкова преяла, че успя да преглътне само няколко хапки. Докато седеше, окъпана в светлината на свещите и обичта на Стефан, помисли колко много се наслаждава. Защо просто не му кажеше, че би се омъжила за него? Каква жена с всичкия си можеше да устои на представата да бъде принцеса? Въпреки цялата й високо ценена независимост, тя работеше твърде много и прекарваше доста време далеч от сина си. Обичаше кариерата си, но започваше да осъзнава, че иска повече от живота. И все пак бракът ли беше онова, от което се нуждаеше?