Сюзън Филипс - Мис Каприз

Само дето искаше да се върне вкъщи, защото нещата не бяха такива, каквито си ги представяше.

Теди разопакова хамбургера и повдигна горното хлебче. По него имаше кетчуп. Захлупи го обратно. Неочаквано Дали се размърда на стола си и погледна през масата право в лицето му. Взираше се в него, без да казва и дума. Теди започна да се изнервя, сякаш беше направил нещо нередно. В представите му Дали плясваше дланта му, както правеше Джери Яфе. Казваше: „Здрасти, партньоре, изглеждаш ми като човек, който ще ни хареса да е до нас със Скийт, когато нещата загрубеят“. В мечтите му Дали го харесваше много повече.

Теди се протегна за колата си и после се престори, че изучава една рекламна табела. Струваше му се странно, че Дали го отвеждаше толкова далеч, за да се срещне с майка му - дори не знаеше, че те двамата се познават. Но щом Холи Грейс беше дала разрешението си, той предполагаше, че всичко е наред. И все пак му се щеше майка му да е с него в този момент.

Дали проговори толкова рязко, че Теди подскочи.

- Винаги ли носиш тези очила?

- Невинаги. - Теди ги свали, сгъна ги внимателно и ги сложи на масата. Рекламната табела се размаза пред погледа му. -Мама казва, че е важно това, което е вътре в човека, а не отвън. Дали носиш очила, или не е без значение.

Дали издаде някакъв звук, който не звучеше много мило, и после кимна с глава към хамбургера.

- Защо не ядеш?

Теди побутна пакета с върха на пръста си.

- Казах, че искам хамбургер без кетчуп - промърмори той.

Върху лицето на Дали се изписа странно, напрегнато изражение.

- Е, и? Малко кетчуп не е навредил на никого.

- Алергичен съм - обясни Теди.

Дали изсумтя и Теди осъзна, че той не харесваше хората, които не обичат кетчуп или тези с алергия. Реши все пак да изяде хамбургера само за да му покаже, че може да го направи, но стомахът му вече се чувстваше странно и кетчупът щеше да го накара да мисли за кръв и черва. Освен това щеше да предизвика сърбящ обрив по цялото му тяло.

Опита се да измисли какво да каже, за да се хареса на Дали. Не беше свикнал да му се налага да мисли за това, как да накара възрастните да го харесват. Понякога връстниците му го смятаха за смотаняк или той ги мислеше за такива, но не и възрастните. Подъвка малко долната си устна, после каза:

- Айкюто ми е сто шейсет и осем. Ходя в клас за надарени деца.

Дали изсумтя отново и Теди разбра, че е направил поредната грешка. Звучеше така, сякаш се хвали, а всъщност искаше да привлече интереса на Дали.

- Защо се казваш така, Теди? - попита го Дали. Каза името странно, сякаш се опитваше бързо да се отърве от него.

- Когато съм се родил, майка ми четяла разказ за дете, на име Теди, от известния писател Дж. Р. Селинджър. Съкратено е от Тиодор.

Изражението на Дали стана още по-кисело.

- Дж. Д. Селинджър, значи. Никой ли не ти вика Тед?

- О, да - излъга Теди. - Всички. Всички деца и изобщо. Искам да кажа, освен Холи Грейс и мама. И ти можеш да ми викаш така, ако искаш.

Дали бръкна в джоба си и измъкна портфейла. Теди видя нещо твърдо и сурово в изражението му.

- Иди и си купи друг хамбургер, какъвто ти харесва.

Детето погледна към банкнотата в ръката на Дали и после обратно към хамбургера си.

- И този е добър. - Бавно побутна опаковката.

Ръката на Дали се стовари върху хамбургера.

- Казах иди и си купи друг, по дяволите!

Теди се почувства зле. Понякога майка му се караше, ако направеше нахална забележка или не си изпълнеше задълженията, но от това стомахът му никога не се обръщаше както сега, защото той знаеше, че майка му го обича и че не иска да стане смотаняк, като порасне. Но усещаш, че Дали не го обича. Дори не го харесваше. Устните му се изпънаха в упорита линия.

- Не съм гладен и искам да се прибера вкъщи.

- Това е много лошо. Известно време ще пътуваме заедно, точно както ти казах.

Теди се взря в него.

- Искам да се прибера. В понеделник съм на училище.

Дали стана от масата и посочи с глава към вратата.

- Хайде. Ако ще се държиш като разглезен пикльо, можеш да го правиш, докато пътуваме.

Теди се затътри след него към вратата. Вече не му пукаше за старите тъпи истории на Ходи Грейс. Според него Дали беше голям дърт загубеняк. Отново си сложи очилата и пъхна ръка в джоба си. Джобният гребен беше топъл и успокояващ в ръката му. Искаше му се да е истински. Ако Лашър Велики беше тук, щеше да се разправи с Дали Бодин Загубеняка.

Веднага щом колата излезе на шосето, Дали натисна газта и се престрои вляво. Знаеше, че се държи като истинско копеле. Знаеше, но не можеше да се спре. Яростта му не утихваше и по-силно от всичко друго искаше да удари някого. Гневът му продължаваше да го разяжда, растеше и се усилваше, докато вече не можеше да го сдържа. Имаше чувството, че част от мъжествеността му е била отнета. Беше на трийсет и седем и нямаше и едно проклето нещо, с което да се похвали. Беше второкласен професионален голф играч. Беше се провалил като съпруг, а като баща беше престъпник. А сега и това.