Сюзън Филипс - Мис Каприз

Франческа призова цялата сила на волята си, за да му отговори.

- Нека да отидем някъде, където ще можем да седнем, да си вземем кафе и да обсъдим всичко.

Устата му се изви в грозна усмивка.

- Не смяташ ли, че времето за сядане и пиене на кафе е било преди десет години, след като си открила, че си бременна с детето ми?

- Дали...

Той повиши глас.

- Не мислиш ли, че може би тогава е бил моментът да ми звъннеш по телефона и да ми кажеш: „Здрасти, Дали, имаме малък проблем и мисля, че трябва да седнем и да поговорим“?

Тя зарови юмруци в джобовете на якето си и присви рамене срещу студа, опитвайки се да не му позволи да види колко много я плаши. Къде беше мъжът, който някога й беше любовник - който се смееше щедро, който се забавляваше със слабостите на хората, който беше бавен и спокоен като топла меласа?

- Искам да видя Теди. Какво си направил с него?

- Той изглежда досущ като моя старец - заяви гневно Дали. - Миниатюрно копие на старото копеле Джейси Бодин. Джейси биеше жените. Беше много добър в това.

Ето как беше разбрал. Тя помаха към колата си, не желаеше да стои повече в мрачната кариера и да го слуша как говори за биене на жени.

- Дали, нека да отидем...

- Не си знаела, че Теди прилича на Джейси, нали? Не си смятала, че ще го разпозная, когато си планирала малката си мръсна война.

- Нищо не съм планирала. И това не е война. Хората правят, каквото се налага да направят. Помниш каква бях тогава. Ако бях дотичала при теб, никога нямаше да имам шанса да порасна.

- Решението не е било само твое - каза той, а в очите му проблесна гняв. - И не ми се слушат тия феминистки глупости за това, как аз нямам никакви права, защото съм мъж, а ти си жена и става въпрос за твоето тяло. Става въпрос и за моето тяло. Много ми се иска да видя как щеше да родиш това момче без мен.

Тя премина в атака.

- Какво щеше да направиш, ако преди десет години бях дошла при теб и ти бях казала, че съм бременна? Тогава беше женен, помниш ли?

- Женен или не, щях да се погрижа за вас, това е абсолютно сигурно.

- Именно за това ти говоря! Аз не исках да се грижиш за мен. Тогава нямах нищо, Дали. Бях глупаво малко момиче, което мислеше, че светът е негова играчка. Трябваше да се науча как да работя. Трябваше да бърша тоалетни и да живея с останките от храната на другите, и да загубя цялата си гордост, преди да мога да спечеля някакво самоуважение. Не можех да се откажа от това и да дотичам при теб за подаяния. Да отгледам това бебе сама, беше нещо, което трябваше да направя. Беше единственият начин да се спася.

Затвореното, решително изражение на лицето му не се отпусна и тя се ядоса на себе си, че се опитва да го накара да разбере.

- Още тази вечер си искам Теди обратно или ще отида в полицията.

- Ако искаше да отидеш в полицията, вече да си го направила.

- Единствената причина, поради която изчаквах, е, че не искам нещата да станат публично достояние заради самия него. Но повярвай ми, няма да отлагам повече. - Тя се приближи към него, решена да го накара да осъзнае, че не е безпомощна. - Не ме подценявай, Дали. Не ме бъркай с представата си за онова момиче, което познаваше преди години.

За момент Дали не каза нищо. Обърна глава и се загледа в мрака.

- Другата жена, която съм удрял, е Холи Грейс.

- Дали, не искам да слушам...

Ръката му се стрелна и хвана нейната.

- Ще слушаш, защото искам да разбереш точно с какъв кучи син си имаш работа. Изкарах ангелите на Холи Грейс с плесник, след като Дани умря, ето какъв човек съм. И знаеш ли защо?

- Недей... - Тя се опита да се отскубне, но той я хвана още по-здраво.

- Защото плачеше! Затова я ударих. Ударих жена си, защото плачеше за умрялото си дете. - Острите сенки, хвърляни от фаровете, разсичаха лицето му. Той пусна ръката й, но изражението му остана свирепо. - Това дава ли ти някаква представа какво мога да ти причиня?

Той блъфираше, Франческа го знаеше. Чувстваше го. По някакъв начин се беше разкрил пред нея, за да може да надникне вътре в него. Беше го наранила силно и той бе решил да я накаже. Вероятно наистина искаше да я удари - само дето не беше в състояние да го направи. Можеше да види и това.

По-ясно отколкото й се щеше, тя най-сетне видя дълбините на болката му. Почувства я с всяко свое сетиво, защото отразяваше и нейната. Цялата й същност отхвърляше представата за страданието на кое да е живо същество. Дали бе взел сина й, но знаеше, че не е в състояние да го задържи задълго. Той искаше да я удари, но това беше против природата му, затова търсеше друг начин да я накаже, друг начин да я накара да страда. Побиха я тръпки. Дали беше умен и ако помислеше достатъчно, може би щеше да открие подходящото отмъщение. Трябваше да го спре, преди това да се случи. Заради тях двамата и заради Теди не можеше да позволи това да продължава.