Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Какво е това там, Скийт? - Теди подскачаше на задната седалка и сочеше през страничното стъкло на колата. - Ей там! Онези малки животни по хълмовете!

- Мислех, че ти казах да си сложиш колана - тросна се Дали, който караше. - По дяволите, Теди. Не искам да скачаш в колата, докато шофирам. Сложи си колана или ще изляза с колата от пътя.

Скийт хвърли мрачен поглед на Дали, а после погледна през рамо към Теди, който се мръщеше на врата на баща си по същия начин, който Скийт беше виждал да прави Дали с хората, които не харесва.

- Това са ангорски кози, Теди. Хората тук ги отглеждат за мохер, от който се правят модни пуловери.

Но Теди беше загубил интерес към козите. Той чешеше врата си и си играеше с единия край на колана.

- Закопча ли го? - сопна се Дали.

- Аха. - Теди закопча колана колкото бавно смееше.

- Да, господине - смъмри го Дали. - Когато говориш с възрастни, казваш „господине“ или „госпожо“. Само защото живееш на Север не означава, че не ти трябва възпитание. Разбираш ли?

- Аха.

Дали се извърна към задната седалка.

- Да, господине - промърмори мрачно Теди. После погледна към Скийт. - Колко още остава, докато видя мама?

- Не много - отвърна Скийт. - Защо не отвориш хладилната чанта и не си вземеш един „Доктор Пепър“? - Докато Теди се занимаваше с това, той се протегна към радиото и увеличи звука на задните колони, така че да не може да го чуе какво казва. Наведе се по-близо до Дали и отбеляза: - Държиш се като истински негодник, знаеш ли?

- Не се бъркай - сопна се Дали. - Дори не знам защо ти се обадих да се срещнем. - За момент замълча, а кокалчетата на ръцете му върху волана побеляха. - Виждаш ли какво е направила с него? Върти се наоколо и говори за айкюто и алергията си. Виж какво се случи в мотела, когато се опитах да му похвърлям топка. Той е най-тромавото дете, което съм виждал през живота си. Ако не може да се справи с една футболна топка, смятай какво ще прави с голф топка.

Скийт обмисли думите му за момент.

- Спортът не е всичко.

Дали снижи глас.

- Знам това. Но детето е странно. Не можеш да разбереш какво си мисли зад тия очила и опъва панталона си нагоре чак до под мишниците. Кое дете носи така панталона си?

- Вероятно се страхува, че ще му паднат. Хълбоците му не са много по-широки от бедрото ти.

- Нали? На всичкото отгоре и това. Хилав е. Помниш ли колко едър беше Дани още от самото начало.

- Майката на Дани е доста по-висока от майката на Теди.

Дали стисна зъби и Скийт не каза нищо повече.

На задната седалка Теди затвори едното си око и се взря в дълбините на кутийката с другото. Почеса обрива на корема си. Макар че не можеше да чуе какво си говорят отпред, беше сигурен, че е за него. Но не му пукаше. Скийт ставаше, но Дали беше ужасен загубеняк. Истински задник.

Буца заседна в гърлото на Теди, сякаш бе глътнал някаква голяма лигава зелена жаба. Вчера най-накрая беше престанал да се заблуждава, че всичко е наред, защото знаеше, че не е. Не вярваше, че майка му е казала на Дали да го отведе от Ню Йорк, без значение какво му казваше той. Помисли си, че може би Дали го е отвлякъл, и се опита да не се страхува. Но знаеше, че нещо не е наред и искаше майка си.

Жабата, настанила се в гърлото му, се поду. Вбесяваше се от представата да плаче като някакво бебе, така че се взря в предната седалка. Когато се увери, че вниманието на Дали е насочено към шофирането, пръстите му се промъкнаха към колана. Разкопча го беззвучно. Никакъв задник нямаше да казва на Лашър Велики какво да прави.

Франческа сънува научния проект на Теди. Беше затворена в стъклена клетка с насекоми, които пълзяха навсякъде по нея, а някой използваше гигантска карфица, опитвайки се да ги набучи на нея. А тя беше следващата. После видя лицето на Теди от другата страна на стъклото, който я викаше. Опита се да стигне до него, да го докосне...

- Мамо! Мамо!

Изведнъж се събуди. С все още замъглен от съня ум почувства някой да се хвърля през леглото към нея, да се замотава в завивките и в колана на халата й.

- Мамо!

За няколко секунди остана хваната между съня и реалността, и после изпитва единствено пронизващото чувство за радост.

- Теди? О, Теди! - Хвана дребното му тяло и го придърпа към себе си, смеейки се през сълзи. - О, скъпи... - Косата му беше хладна до бузата й, сякаш идваше отвън. Тя го издърпа в леглото и стисна лицето му между ръцете си, като го обсипа с целувки. Наслаждаваше се на познатото усещане от малките му ръце около врата й, на тялото му, притиснато до нейното, на меката му коса, на миризмата му. Искаше да оближе бузите му като котка котенцето си.