Сюзън Филипс - Мис Каприз

Смътно осъзнаваше, че Дали се беше облегнал на вратата на спалнята и ги наблюдаваше, но беше толкова обсебена от радост, че синът й се е върнал при нея.

Теди беше заровил лице в шията й и тя усещаше, че трепери.

- Всичко е наред, скъпи - прошепна, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Всичко е наред.

Когато вдигна глава, очите й неволно срещнаха тези на Дали. Изглеждаше толкова тъжен и самотен, че за секунда й мина лудешката мисъл да му помаха с ръка да дойде при тях в леглото. Той се извърна и се отдалечи, а тя се почувства отвратена от себе си. После забрави за Дали, цялото й внимание беше обсебено от Теди. Измина известно време, преди някой от тях да се успокои достатъчно, че да говори. Забеляза, че Теди е покрит със завяхващи червени петна и се чешеше непрекъснато с нокти.

- Ял си кезчуп - скара му се нежно, като се протегна през тениската да погали гърба му. - Защо си ял кетчуп, скъпи?

- Мамо - промърмори той, - искам да си идем вкъщи.

Франческа спусна краката си отстрани на леглото, като продължи да го прегръща. Как щеше да му каже за Дали? Миналата нощ, докато оправяше чекмеджетата и печеше мъфини, беше решила, че е най-добре да изчака, докато се върнат в Ню Йорк и събитията се нормализират. Но сега, като гледаше малкото му тревожно лице, знаеше, че отлагането не е възможно.

Докато отглеждаше Теди, никога не си беше позволявала удобните малки лъжи, които повечето майки казваха на децата си, за да си осигурят спокойствие. Дори не беше способна да измисли някоя история за Дядо Коледа, която да е поне малко убедителна. Но сега беше хваната в единствената лъжа, която му беше казвала, и то опашата лъжа.

- Теди - започна тя, като стисна двете му ръце между своите, - говорили сме много за това, колко е важно да се казва истината. Понякога обаче за една майка е трудно да го прави, особено когато детето й е твърде малко, за да разбере.

Без предупреждение Теди измъкна ръцете си и скочи от леглото.

- Трябва да отида да видя Скийт. Казах му, че ще сляза веднага. Трябва да тръгвам.

- Теди! - Франческа скочи и хвана ръката му, преди да успее да стигне до вратата. - Теди, трябва да си поговорим.

- Не искам.

Той знае - помисли си Франческа. - На подсъзнателно ниво той знае, че ще му кажа нещо, което не иска да чуе.

Обви ръце около раменете му.

- Теди, става въпрос за Дали.

- Не искам да слушам.

Тя го хвана по-здраво и прошепна в ухото му.

- Много отдавна Дали и аз се познавахме, съкровище. Ние... ние се обичахме. - Тя направи гримаса при тази допълнителна лъжа, но реши, че е по-добре така, отколкото да обърква сина си с подробности, които не би разбрал. - Нещата между нас не се получиха и се разделихме. - Тя коленичи пред него, така че да вижда лицето му, ръцете й се плъзнаха по неговите, за да хванат малките му китки, докато той все още се опитваше да се измъкне. - Теди, това, което ти казах за баща ти... че съм го познавала още от Англия и че е умрял...

Теди разтърси глава, малкото му обринато лице се изкриви от нещастие.

- Трябва да тръгвам! Наистина, мамо! Трябва! Дали е загубеняк! Мразя го!

- Теди...

- Не!

Като използва цялата си сила, той се отскубна от ръцете й и преди да успее да го хване отново, се втурна към вратата. Франческа чу краката му да тупкат гневно надолу по стълбите.

Отпусна се на пети. Синът й, който обичаше всеки възрастен мъж, който се появеше в живота му, не беше харесал Дали Бодин. За момент почувства слаб пристъп на задоволство, но после осъзна с отрезвяваща яснота, че без значение колко й е омразна самата представа за това, Дали бе фактор в живота на Теди. А какъв ефект щеше да има върху сина й фактът, че не харесваше мъжа, който, рано или късно, ще се наложи да осъзнае, че му е баща?

Тя зарови ръце в косата си, изправи се и затвори вратата, за да се облече. Докато се намъкваше в панталон и пуловер, си припомни лицето на Дали, докато ги гледаше. В изражението му имаше нещо познато, нещо, което беше зървала върху лицата на нещастните тийнейджърки, които я чакаха пред студиото нощем.

Намръщи се в огледалото. Беше твърде нереално. Дали Бодин не беше тийнейджърка, избягала от къщи, и тя отказваше да симпатизира и за миг на мъж, който не беше много по-добър от обикновен престъпник.

Надникна в стаята за шиене, за да се увери, че Доралий все още спи, после отдели няколко минути, за да се съвземе, и се обади по телефона да си уговори среща с един от областните социални работници. След това отиде да потърси Теди. Откри го отпуснат на стол близо до скамейката на приземния етаж, където Скийт полираше дървената глава на един голф стик. И двамата мълчаха, но мълчанието, изглежда, бе приятелско, а не враждебно. Франческа видя подозрителни ивици по бузите на сина си и обгърна с ръка раменете му, сърцето я болеше за него. Не беше виждала Скийт от десет години, но той й кимна толкова небрежно, сякаш бяха минали само няколко минути. Франческа също му кимна.