Сюзън Филипс - Мис Каприз

Спорът между Холи Грейс и Джери се развихри и тогава телефонът звънна. Всички, включително чистачката, го игнорираха. Франческа почувства, че се задушава. Можеше да мисли само за това, че трябва да измъкне Теди от тук. Телефонът продължаваше да звъни и чистачката най-накрая се отправи към кухнята да го вдигне. Холи Грейс и Джери рязко се умълчаха.

В този момент Дали погледна към Доралий.

- Кое е това момиче? - попита с не особено голямо любопитство.

Скийт поклати глава и вдигна рамене. Госпожица Сибил зарови в торбата с ръкоделието си. Холи Грейс погледна отвратено Франческа.

Проследявайки погледа на бившата си жена, Дали се обърна към Франческа за обяснение.

- Казва се Доралий - информира го сковано Франческа. -Нуждае се от подслон, където да остане временно.

Дали помисли за момент, после кимна.

- Здрасти, Доралий.

В очите на Холи Грейс проблеснаха искри, а устните й се свиха ядосано.

- Вие двамата не сте с всичкия си! Нямате ли си достатъчно неприятности, че си търсите още?

Чистачката подаде глава в хола.

- Търсят госпожица Дей.

Франческа не й обърна внимание. Макар че главата й започна наистина да пулсира от болка, реши, че е търпяла достатъчно обидите на Холи Грейс.

- Просто млъкни, Холи Грейс Бодин. Искам да знам какво правиш тук. Всичко това е достатъчно ужасно и без да се появяваш и да пърхаш с крилца около Дали като някоя квачка. Той е голям мъж! Няма нужда да водиш неговите битки. И със сигурност няма нужда да го защитаваш от мен.

- А да ти хрумва, че може би не съм дошла само заради него? -тросна й се Холи Грейс. - Може би смятам, че и двамата нямате достатъчно здрав разум, за да се справите със ситуацията.

- Чух достатъчно от твоя здрав разум - отвърна й също толкова ядосано Франческа. - Писнало ми е да слушам за...

- Какво да правя с телефонното обаждане? - попита чистачката. - Мъжът казва, че е принц.

- Мамо! - изплака Теди, чешейки обрива по корема си и хвърляйки зли погледи към Дали.

Холи Грейс посочи с острия си нокът към Доралий.

- Ето го идеалния пример за какво говоря! Ти никога не мислиш. Просто...

Доралий скочи.

- Не е нужно да слушам тия шибани глупости!

- Това наистина не е твоя работа, Холи Грейс - прекъсна ги Джери.

- Мамо! - изплака отново Теди. - Мамо, обривът ме сърби! Искам вкъщи!

- Ще говорите ли с тоя принц, или не? - настоя чистачката.

В главата на Франческа сякаш заудря пневматичен чук.

Искаше да изкрещи на всички да я оставят на мира. Приятелството й с Холи Грейс се разпадаше пред очите й; Доралий изглеждаше така, сякаш ще ги нападне; Теди беше готов да се разплаче.

- Моля ви... - каза тя, но никой не я чу.

Никой освен Дали.

Той се наведе към Скийт и му прошепна:

- Ще ми направиш ли услуга да задържиш Теди?

Скийт кимна и се приближи към момчето. Гневните гласове се извисиха. Дали пристъпи напред и преди някой да успее да го спре, вдигна Франческа на рамото си. Тя ахна, когато се озова с главата надолу.

- Съжалявам, хора - рече Дали. - Но всички вие ще трябва да изчакате реда си. - И после, преди някой да успее да го спре, я отнесе през вратата.

- Мамо! - изпищя Теди.

Скийт го хвана, преди да се е втурнал след Франческа.

- Не се притеснявай, момче. Майка ти и Дали винаги се държат така, когато са заедно. По-добре е да свикваш.

Франческа затвори очи и облегна главата си на прозореца в колата на Дали. Стъклото хладнееше на слепоочието й. Знаеше, че трябва да е изпълнена с праведен гняв, да наругае Дали за своеволното му мачовско изпълнение, но беше доволна, че я отнесе от тези настоятелни, критични гласове. Разстрои се, че изостави Теди, но знаеше, че Холи Грейс ще го успокои.

По радиото тихо зазвуча мелодия на Бари Манилоу. Дали се протегна, за да го изключи, но погледна към нея и го остави. Изнизаха се няколко километра и Франческа започна да се успокоява. Дали не казваше нищо, но като се имаше предвид през какво бяха минали, мълчанието беше относително успокоително.

Затвори очи и се отнесе, докато колата не сви по тясна алея, която завършваше пред двуетажна каменна къща. Рустикалната малка постройка беше разположена в горичка от стари кедри, които осигуряваха защита срещу вятъра, а силуетите на ниските синеещи хълмове се виждаха в далечината. Тя погледна въпросително към Дали, докато спираха на алеята.

- Къде сме?

Той изключи двигателя и слезе, без да й отговори. Франческа го наблюдаваше разтревожено, докато обикаля колата и й отваря вратата. Опря едната си ръка на покрива, а другата на рамката на вратата и се наведе към нея. Докато се взираше в студените му сини очи, в тялото й започнаха да се зараждат странни усещания. Неочаквано се почувства като изгладняла жена, на която току-що са й поднесли изкусителен десерт. Моментът на слабост я засрами и тя се изчерви.