Сюзън Филипс - Мис Каприз

Дали кимна, после се изправи и й предложи ръката си. Тя прие, но допирът беше твърде приятен, така че го пусна възможно най-бързо, решена да сведе физическите им контакти до минимум. Той сякаш прочете мислите й, после се обърна да отключи.

- Тази Доралий е истинско предизвикателство - отбеляза. Влезе вътре и посочи към теракотения коридор, осветен от овален прозорец. - Колко бездомници си прибрала през последните десет години?

- Хора или животни?

Той се засмя и докато влизаха в дневната, Франческа си припомни чудесното му чувство за хумор. В хола имаше избелял ориенталски килим, колекция от месингови лампи и няколко стола. Всичко беше удобно и непретенциозно - всичко с изключение на красивите картини по стените.

- Дали, откъде ги имаш? - попита тя и тръгна към едно оригинално маслено платно, изобразяващо мрачни планини и избелели кости.

- Оттук-оттам - отвърна той, сякаш не беше сигурен.

- Разкошни са! - Франческа се премести, за да разгледа голямо платно, осеяно с екзотични абстрактни цветя. - Не знаех, че колекционираш изкуство.

- Не колекционирам, просто съм окачил на стената няколко творби, които харесвам.

Тя повдигна вежда, за да му даде да разбере, че преструвката му не е минала. Невежите хора не купуваха подобни картини.

- Далас, съществува ли някаква, макар и малка вероятност, да подходиш сериозно към разговора?

- По-скоро не. - Той се ухили и посочи към трапезарията. -Там има една акрилна живопис, която сигурно ще ти хареса. Купих я от малка галерия в Кармел, след като направих двойно боги на седемнайсетата дупка в Пебъл Бийч два поредни дни. Толкова се депресирах, че трябваше или да се напия, или да си купя картина. Имам още една от същия художник в къщата ми в Северна Каролина.

- Не знаех, че имаш къща в Северна Каролина.

- Тя е от онези, модерните, които приличат повече на банков трезор. Всъщност не си падам много по нея, но има хубава гледка. Повечето от къщите, които купувам в последно време, са по-традиционни.

- Има и още?

Той сви рамене.

- Стана така, че вече не понасям мотелите и тъй като започнах да изкарвам пари по турнирите и да прибирам добри чекове, трябваше да правя нещо с парите. Купих къщи в различни части на страната. Искаш ли нещо за пиене?

Франческа осъзна, че не е яла нищо от предната вечер.

- Всъщност искам нещо за ядене. И после може би ще е добре да се върна при Теди.

И да се обадя на Стефан - помисли си. - И да се срещна със социалната работничка за Доралий, И да говоря с Холи Грейс, която беше най-добрата ми приятелка.

- Глезиш Теди твърде много - отбеляза Дали, докато я водеше към кухнята.

Тя спря на място. Крехкото примирие помежду им беше нарушено. Отне му миг, за да разбере, че тя не го следва, и се обърна, за да види какво я задържа. Когато забеляза изражението на лицето й, въздъхна, хвана я за ръката и я поведе към верандата. Франческа се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

Когато излезе навън, я блъсна студения порив на вятъра. Обърна се, за да го погледне.

- Не раздавай оценки за това, каква майка съм, Дали. Прекарал си по-малко от седмица с Теди, така че не започвай да си въобразяваш, че си авторитет във възпитанието му. Дори не го познаваш!

- Но знам какво виждам. По дяволите, Франси, не се опитвам да нараня чувствата ти, той просто ме разочарова.

Тя почувства да я пронизва болка. Теди - нейната гордост и радост, кръв от кръвта й, част от сърцето й - как можеше той да разочарова някого?

- Не ми пука - каза студено. - Единственото, което ме тревожи, е какво разочарование очевидно си ти за него.

Дали пъхна едната си ръка в джоба на джинсите си и погледна към кедровите дървета, без да каже и дума. Вятърът поде кичур от косата му и го издуха назад от челото му. Най-накрая проговори тихо.

- Може би е по-добре да се върнем в Уайнет. Предполагам, че това не беше много добра идея.

Тя също се загледа в кедрите за няколко секунди, преди да кимне бавно и да тръгне към колата.

Вкъщата нямаше никого с изключение на Теди и Скийт. Дали отиде отзад, без да каже къде точно, и Франческа изведе Теди на разходка. Опита се да подхване темата за Дали на два пъти, но той отклоняваше опитите й и тя не го насили. За сметка на това не можеше да нахвали добродетелите на Скийт Купър.

Когато се върнаха в къщата, Теди се втурна в кухнята да хапне, а тя слезе на приземния етаж, където откри Скийт да лакира главата на стика, която полираше по-рано. Той не вдигна поглед, когато Франческа влезе в работилницата, и тя го наблюдава няколко минути, преди да проговори.