Сюзън Филипс - Мис Каприз

- По дяволите, красива си - каза тихо Дали.

- Не и наполовина колкото теб - отвърна Франческа, решена да унищожи странната атмосфера, която се зараждаше между тях. - Къде сме? Чия е тази къща?

- Моя.

- Твоя? Не може да сме на повече от трийсет километра от Уайнет. Защо имаш две къщи толкова близо една до друга?

- След това, което се случи там, съм изненадан, че питаш. -Той отстъпи, за да й направи път.

Тя слезе от колата и се загледа замислено във верандата.

- Това е убежище, нали?

- Може и така да го наречеш. Ще съм ти благодарен, ако не казваш на никого, че си идвала. Всички знаят за къщата, но до този момент се държат настрана. Ако разберат, че съм те довел тук, сезонът ще бъде открит и не след дълго ще се наредят на опашка със спалните си чували, игли за плетене и хладилни чанти с „Доктор Пепър“.

Тя тръгна към предните стъпала, любопитна да влезе вътре, но преди да успее, Дали докосна ръката й.

- Франси? Работата е там, че това е моята къща и не можем да се караме в нея.

Никога не го беше виждала с толкова сериозно изражение върху лицето.

- Какво те кара да смяташ, че искам да се караме?

- Предполагам, че просто ти е в природата.

- В моята природа! Първо отвличаш сина ми, после отвличаш и мен, а сега имаш наглостта да ми кажеш, че искам да се караме!

- Наречи ме песимист. - Той седна на стъпалата.

Франческа стисна длани, осъзнавайки с неудобство, че я е хванал неподготвена. После потрепери. Беше я изнесъл от къщата без яке, а навън едва ли беше повече от четири градуса.

- Какво правиш? Защо сядаш тук?

- Ако се налага да си кажем всичко, да го направим тук, защото след като влезем в къщата, трябва да сме наистина любезни един с друг. Наистина, Франси, тази къща е моето убежище и няма да го съсипвам с караници.

- Това е нелепо. - Зъбите й започнаха да тракат. - Имаме да обсъждаме деликатни теми и не мисля, че ще успеем, без да се разгорещим.

Той потупа мястото до себе си.

- Замръзвам - рече тя и се тръшна до него, но докато се оплакваше, откри, че тайно се наслаждава на идеята за къща, където споровете не бяха разрешени. Какво ли щеше да се случи с човешките взаимоотношения, ако имаше повече подобни къщи? Само Дали можеше да измисли нещо толкова интересно. Тя тайничко се примъкна по-близо до топлината му. Беше забравила колко хубаво мирише, на сапун и чисти дрехи.

- Защо не седнем в колата? - предложи му. - Ти си само по риза. Сигурно не ти е много топло.

- Ако останем тук, ще приключим по-бързо. - Дали прочисти гърлото си. - Първо, искам да ти се извиня за гадната забележка, че кариерата ти е по-важна от Теди. Никога не съм твърдял, че съм идеален, но все пак това беше удар под кръста, за който се срамувам.

Тя обгърна коленете си с ръце.

- Имаш ли представа какво е за една работеща майка да чуе подобно нещо?

- Не се замислих - измънка той. После добави отбранително: - Но по дяволите, Франси, ще ми се да не излизаш извън кожата си и при най-малката грешка от моя страна. Твърде емоционална си.

Тя зарови пръсти под мишниците си. Защо мъжете винаги правеха така? Какво ги караше да мислят, че могат да кажат най-възмутителните, най-болезнените неща на една жена и после да очакват тя да си мълчи? Хрумнаха й няколко остри коментара, които й се искаше да направи, но ги преглътна в интерес на влизането вътре.

- Теди се подчинява на собствените си правила - каза тя твърдо. - Той не е нито като теб, нито като мен. Той е изцяло себе си.

- Виждам това. - Дали опъна крака, подпря ръце на коленете си и се взря в стъпалата за момент. - Той просто не е като другите деца.

Всичките й съмнения в качествата й като майка изникнаха в ума й. Теди не беше спортна натура, Дали не го харесваше.

- Какво искаш от него? - възкликна тя гневно. - Да иде и да понабие малко жени? - Той замръзна до нея и й се дощя да си беше премълчала.

- Как ще се справим с това? - попита я тихо. - Ставаме като куче и котка още щом се приближим достатъчно, за да се подушим. Може би ще е по-добре да оставим всичко на адвокатите.

- Това ли искаш наистина?

- Всичко, което знам, е, че съм уморен да се карам с теб, а не сме прекарали заедно и един ден.

Зъбите й започнаха да тракат.

- Теди не те харесва, Дали. Няма да го насилвам да прекарва време с теб.

- Просто двамата с Теди не започнахме познанството си добре. Някак си ще трябва да се справим.

- Няма да е толкова лесно.

- Много неща не са лесни.

Тя погледна с надежда към вратата.

- Нека спрем да говорим за Теди и да влезем вътре за няколко минути. След като се стоплим, може да излезем и да довършим разговора.