Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Беше й все едно защо той се нахвърли така върху нея, нито дали сам вярваше в това, което каза. Думите му бяха унищожили и последните останки от носталгията по тяхното голямо приключение. А това в крайна сметка беше добре.

Когато отново се качи на велосипеда, Луси бе твърдо решила да сложи ред в живота си. Ще се възползва от по-хладните сутрини, за да плава с лодка по езерото или да изучава острова. А следобедите ще започне да пише главите от книгата, които бе обещала на баща си.

Когато наближи отбивката към шосето до Залива на гъските, тя видя същата малка синьо-зелена къща, която бе зърнала вчера. Заради криволичещия бряг на острова разстоянията не можеше да се преценяват добре, но може би тук живееха Тоби и баба му -по права линия не много далеч от къщата на Ремингтън.

От едната страна на входната алея се виждаше опасно килната пощенска кутия, а от другата - изоставена фермерска лавка. Въпреки че къщата се намираше на няколко километра от града, мястото беше подходящо за продажба на летния урожай, тъй като минаващото наблизо главно шосе водеше към южния плаж, най-големия на острова, където снощи тя бе ходила, за да се полюбува на залеза. На избелялата табела, увиснала накриво от скъсана верига, се четеше: МЕДЕНА ВЪРТЕЛЕЖКА. ПРОДАВА СЕ ДОМАШЕН МЕД.

Луси импулсивно сви по входната алея.

10.

Бри извика и отскочи от кошера.

- О, боже... О, боже... о, боже... - Простена, сви рамене и затрепери. Тъмната купчина, която бе видяла в плъзгащото се дъно, не беше просто боклук. О, не. Беше мишка. Мъртва мишка, запечатана в нещо като лепкава капсула, образувана от прополиса, отделян от пчелите.

Тя отново потръпна, смъкна коравите кожени пчеларски ръкавици и се затътри през двора. По думите на Тоби, господин Уензъл миналия месец бе дал на пчелите гъст захарен сироп, но сега рамките в плодниците трябваше да се сменят. А това беше едва третия кошер, който бе отворила. Какво ли щеше да намери в останалите?

Може би в крайна сметка Стар е била права. Тя мразеше да работи с пчелите на майка си. Но Бри не приличаше на Стар и от самото начало пчелите я очароваха. Всяко лято помагаше на Майра с кошерите. Вълнуваше я усещането за опасност, чувството на превъзходство, че се е научила да прави нещо, което братята й не умееха. Харесваха й редът, царящ в пчелната колония, строгите правила в семейните групи, образуващи общества, идеята за пчелна йерархия начело с царица. Но най-много й харесваше да бъде с Майра, която бе тиха и кротка жена, толкова различна от вятърничавата егоцентрична майка на Бри.

Бри бе прекарала будна почти цялата нощ, изучавайки малката колекция от книги на Майра по пчеларство, но нито книгите, нито всичките лета, през които бе помагала на Майра, я бяха подготвили за такава голяма отговорност. Преди няколко години дори бе посещавала курс по пчеларство, но Скот не й разреши да постави кошер в двора, така че никога не бе прилагала знанията си на практика. И ето къде се бе озовала сега, при това не само с един кошер, който да охранява от гризачи и паразити, както и да следи да не се пренасели, а с цели петнайсет.

Тя почеса единия глезен с върха на другата маратонка. Въпреки че якето на Майра с шапката със защитна мрежа й ставаше, гащеризонът в комплект към тях не беше предназначен за толкова висока и слаба фигура като нейната, затова тя бе обула своя панталон в цвят каки. Светлите цветове успокояваха пчелите, а тъмните им напомняха за хищници като миещи мечки и скунксове. За нещастие, бе забравила да напъха краищата на панталона в чорапите, което обясняваше ужилването на глезена.

Замисли се дали да не се опита да убеди Тоби да изхвърли мъртвата мишка, но той бе наследил неприязънта на майка си към пчелите, така че навярно нямаше шанс да успее. След вчерашния шпионски инцидент Бри бе решила да го държи по-внимателно под око, но в момента от момчето нямаше и следа. Затова пък видя да приближава към къщата една тийнейджьрка с боядисана черна коса и разрошени дредове. Беше надянала черен топ, шорти и грозни боти. Беше по-ниска от Бри, може би малко над метър и шейсет, с дребни фини черти и сочни устни. Ако не бяха ужасната прическа и прекалено тежкият грим, може би щеше да бъде красива. Освен това нейното лице й се струваше смътно познато, макар Бри да бе сигурна, че никога не са се срещали.

Тя вдигна мрежата върху шапката. Появата на момичето я притесняваше не само заради татуировката и халката на носа, но защото до вчера никой не я беше безпокоил. Харесваше й да се чувства невидима и искаше да си остане такава.