Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Той изсумтя неодобрително.

- Тя ще стои с мен, докато баща ми се прибере у дома. Той е промишлен алпинист. От онези, които се катерят по високите кули за мобилните телефони. Това е най-опасната работа на света.

Момчето лъжеше - Луси разпознаваше сирачето от пръв поглед. Наля си чаша вода от крана и изпи половината. Изля останалото в умивалника и се замисли колко много обичаше да работи с деца като Тоби. Това й се удаваше и с голяма мъка в сърцето се бе отказала от нея. Но като социален работник можеше да помага само на малко деца, а като лобист помагаше на хиляди. Напомняше си го всеки път когато се изкушаваше да напусне.

- Ето какво ще ти кажа, Тоби. Аз имам брат и три сестри, затова разбирам, когато едно дете не ми казва истината. Ако искаш да се лъжем, така да бъде. Но това означава, че аз не мога истински да ти помогна, ако се наложи. - Той отвори уста, за да й заяви, че не му е нужна ничия помощ, но Луси го изпревари: -И... това означава, че аз не мога да те помоля за помощ, ако се нуждая от нея. Защото помежду ни няма доверие. Разбираш ли как стоят нещата?

- И на кого му пука?

- Очевидно не и на теб. - В умивалника нямаше мръсни чинии. Или Панда не беше ял, или ги бе измил. Тя взе банан от купата върху плота.

- Моят баща наистина беше промишлен алпинист – разнесе се тихият глас на Тоби зад гърба и. - Умря, когато бях на четири. Спасявал свой колега, закъсал на кулата, и това е самата истина.

Луси обели банана, като нарочно остана с гръб към него.

- Съжалявам за това. Аз дори не познавах баща си.

- Ами майка ти?

- Тя почина, когато бях на четиринайсет. Не беше най-добрата майка на света. - Тя се бе съсредоточила върху банана, все още без да го поглежда. - Макар че имах късмета да ме осиновят.

- Моята майка е избягала малко след като съм се родил.

- Струва ми се, че и тя не е била най-добрата майка на света.

- Баба ми беше супер.

- И тя много ти липсва. - Луси остави банана и най-накрая се извърна с лице към него. Сълзи блестяха в големите му кафяви очи. Сълзи, които той не би искал тя да види. - Чака ни много работа - промърмори тя и забърза към остъклената веранда. -Да се захващаме за нея.

През следващите няколко часа Тоби й помагаше да отнесат счупените мебели, проядените от молци възглавници и изтънелите пердета в края на алеята, откъдето щеше да намери някой да ги вземе. Панда може и да не уважаваше тази къща, но тя я ценеше и ако не му харесваше, можеше да я съди.

Тоби се опитваше да компенсира недостатъчните мускули със сериозния си и отговорен вид, което я трогна до дъното на душата. Отдавна не й се бе случвало да работи заедно с деца, освен ако не бяха най-близките й родственици.

Двамата с Тоби с доста усилия изнесоха древния счупен телевизор. Той напълни торбите за боклук със списания отпреди десетилетия и разръфани книги с меки корици, които тя бе свалила от рафтовете в остъклената веранда. После избърса прахта, а Луси подреди това, което бе останало. Въпреки че бяха уморени, те се опитаха да преместят отвратителната зелена кухненска маса, но тя се оказа прекалено тежка и единствената награда за усилията им бяха безбройните тресчици, забити в дланите им.

Когато реши, че за днес й стига, Луси взе малко пари и излезе на остъклената веранда, която Тоби току-що й бе помогнал да разчисти. Очите му се разшириха, когато видя колко пари смята да му даде. Момчето мушна бързо банкнотите в джоба си.

- Мога да дойда по което и да е време - ентусиазирано заяви той. - Освен това мога да чистя къщата. Знам, че преди не се справих много добре, но сега ме бива много повече.

Луси го погледна съчувствено.

- Панда ще има нужда от по-възрастен чистач за къщата. -Видя, че лицето му посърна, и побърза да добави: - Но аз имам друга работа за теб.

- Аз не съм по-лош от всеки възрастен.

- Той едва ли ще се съгласи.

Тоби прекоси с гневни крачки верандата и тръшна мрежестата врата зад гърба си, но тя знаеше, че ще се върне.

През следващите няколко дни те бършеха паяжините и търкаха подовете. Тя постла с плажни кърпи окъсаните възглавници по мебелите отвън. Металната етажерка, която бе прекалено голяма и тежка за преддверието, пасна чудесно на верандата. Постепенно изчезнаха керамичното прасе, очуканите тенекиени кутии и другите боклуци, с които бяха наблъскани шкафовете. Луси напълни една синя керамична купа със зрели ягоди, а в празен буркан от конфитюр подреди рози, които откъсна от стария розов храст, пълзящ по стената зад гаража. Аранжировката далеч не можеше да се сравни с невероятните творения, доставяни от цветарницата към Белия дом, но й харесваше не по-малко.