Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Предполагам, че не сте бабата на Тоби - рече момичето.

Въпреки страховития й вид, не изглеждаше опасна. Бри

хвърли ръкавиците до пушалката, която бе използвала, за да усмири пчелите. Майра работеше с пчелите с голи ръце, но Бри далеч не бе готова за това.

- Бабата на Тоби почина в началото на май.

- Наистина ли? Много интересно. - Гостенката протегна ръка, доста странен жест за едно младо момиче. - Аз съм Вайпър.

Вайпър ? Бри стисна ръката й, но всичко продължаваше да й се струва чудновато. В стария й социален кръг прегръдките бяха задължителни, дори с жени, които едва познаваше.

- Бри Уест.

- Приятно ми е да се запознаем, Бри. Тоби да е наоколо?

Откъде това момиче познаваше Тоби? Бри отново се почувства напълно некомпетентна и непригодна. Не знаеше къде е Тоби, нито какво правеше, когато не беше край нея.

- Тоби!

Никакъв отговор.

- Сигурно е в гората - изрече новодошлата с любезност, която накара Бри да осъзнае, че тя изобщо не беше тийнейджър-ка. - Вие майката на Тоби ли сте?

Заради бледата си кожа братята на червенокосата Бри и бяха лепнали прякора Трупа и имайки предвид расовата принадлежност на Тоби, тя си помисли, че жената иронизира. Ала съдейки по изражението й, тя изглеждаше напълно искрена.

- Не. Аз съм... негова настойница.

- Разбирам. - Нещо в прикования й поглед подсказваше на Бри, че тя наистина разбира - може би повече, отколкото на Бри й се искаше.

- С какво мога да ви помогна? - Бри осъзнаваше, че въпросът й прозвуча доста рязко, но тя искаше неканената гостенка по-скоро да си отиде, за да се върне при пчелите. А още по-силно искаше цигара.

- Ние сме съседи - продължи жената. - Аз съм наела къщата на Ремингтън.

Къщата на Ремингтън? Нейната къща. Това ли беше жената, която Тоби е шпионирал? Престори се, че няма представа.

- Къщата на Ремингтън? Аз... аз съм тук едва от две седмици.

- Намира се от другата страна на гората. Има пътека до там.

Пътеката, по която двете със Стар хиляди пъти бяха тичали

нагоре-надолу.

Жената погледна към кошерите.

- Вие сте пчеларка.

- Бабата на Тоби беше пчеларка. Аз само се опитвам да запазя пчелите живи.

- Имате ли опит в пчеларството?

Бри се засмя с дрезгав смях, на който сама се удиви.

- Едва ли. В детството си се занимавах с пчели, но оттогава мина много време. За щастие, това са здрави, развити колонии и студената пролет, изглежда, е попречила на роенето им. Ако не оплескам нещо, всичко с тях ще бъде наред.

- Това е чудесно. - Тя действително изглеждаше впечатлена. - Ще имате ли нещо против, ако ви взема Тоби утре за малко? Нуждая се от помощ, за да преместя някои мебели. Той ми гостува няколко пъти и аз помислих, че може би ще иска да поработи малко.

Той не бе ходил на гости. Беше шпионирал.

- Аз... надявам се, че не е причинил някакви неприятности.

- Ангел като Тоби?

Иронично повдигната й вежда сепна Бри. Тя отново с изумление чу собствения си смях.

- Целият е ваш.

Жената, която се представи за Вайпър, се извърна към гората и сви ръцете си на фуния около устата.

- Тоби! Утре следобед ще ми трябва помощ в къщата. Ела, ако искаш да изкараш малко джобни.

Нямаше отговор, ала това, изглежда, не я притесни. Отново насочи вниманието си към кошерите.

- Винаги съм се интересувала от пчели, но не зная нищо за тях. Ще бъде ли много нахално, ако ви помоля да ми разрешите някой път да наблюдавам, докато работите с тях?

Речникът и маниерите й до такава степен бяха в разрез с външността й, че Бри се стъписа. Може би тъкмо заради това кимна, преди да се усети.

- Ако желаете.

- Великолепно. Скоро ще се видим. - Тя се усмихна, обърна се и закрачи по пътя, по който бе дошла.

Бри се насочи към кошерите, но рязко спря, когато й хрумна една мисъл.

- Какво ви е отношението към мишките? - подвикна тя към отдалечаващата се жена.

- Мишките? - Вайпър спря. - Не са сред любимците ми. Защо?

Бри се поколеба, сетне посочи към последния кошер в редицата.

- Ако се интересувате от пчеларство, има нещо необикновено, което може би ще искате да видите. Някога чували ли сте за прополис?

- Не. Какво е това?

- Това е клей, гъста смес от смола, восък и прашец от пъпки на цветовете на растенията, с която пчелите запечатват процепите и дупките в стените на кошера. Притежава антибактериални свойства - някои пчелари търговци дори го събират, за да го продават. - Бри се опита да звучи професионално. - Пчелите го използват и като един вид хигиенна защита срещу нашественици, за да предпазят колонията от инфекция. Елате да погледнете.