Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Дейвид й бе написал само едно писмо.

Винаги ще те обичам, Бри. Но това е краят. Не желая да заставам между теб и семейството ти...

Тя бе съкрушена. Единствената й утеха бяха телефонните разговори със Стар. Дъщерята на Майра беше най-добрата й приятелка, единственият човек, който разбираше колко силно тя обичаше Дейвид и че той беше за нея много повече от едно лятно увлечение.

Шест седмици след заминаването на Бри Стар забременя от Дейвид и той напусна университета, за да се ожени за нея. Бри никога повече не проговори на нито един от двамата.

Тоби вдигна купата и изсърба останалото мляко, после я остави на масата.

- Баба ми каза, че ти си богата. Хващам се на бас, че си я излъгала.

- Бях богата. - Бри погледна през прозореца. - Вече не съм.

- Защо?

- Защото позволих да ме издържа мъж, вместо да разчитам на себе си.

- Знаех си, че нямаш никакви пари. - Прозвуча като обвинение, поредното напомняне колко силно той я ненавижда. Не че тя умираше от любов по него. - Кога ще си ходиш? - попита я той.

Не за пръв път й задаваше този въпрос и Бри съжали, че не може да му отговори.

- Не знам.

Той бутна стола назад.

- Не можеш да продължаваш да висиш тук и нищо да не правиш.

Тоби беше прав и тя трябваше да му покаже, че има план. Някакъв план. Какъвто и да е.

- И не смятам. - Бри се извърна от прозореца. - Ще продавам меда на Майра.

Л уси нямаше намерение да си бъбри дружески с Панда, докато похапват пица. Вместо това обу маратонките и излезе навън. Мразеше да бяга, но не по-малко мразеше да се чувства като плужек, а и имаше нужда да се отърве от емоциите на този нещастен ден.

Луси сви от шосето до Залива на гъските и излезе на главния път. Не след дълго мина покрай изоставена фермерска лавка. Зад нея зърна малка синьо-зелена къщурка. Чу, че някой бяга зад гърба й, и нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой е.

- Семейството ми вече не ти плаща - процеди тя, когато Панда се изравни с нея.

- Навик.

- И без това не обичам да бягам, а с теб още по-малко.

- Жалко. Това шосе е твърде тясно. Отбий на банкета.

- Можеш да чуеш приближаваща кола от километър, а аз реших да потичам, защото искам да бъда сама.

- Преструвай се, че не съм тук. - Той забави темпо, за да изостане. - Ти наистина няма да се върнеш в Уайнет, нали?

- Чак сега ли го разбра?

- Бих се обзаложил на каквото и да е, че ще размислиш.

- Щеше да изгубиш.

- Винаги има първи път.

- Ти си такъв неудачник. - Тя пресече пътя и затича обратно към къщата.

Той не я последва.

Когато се върна, Луси подкара с колелото към плажа до южния заострен край на острова и седна на върха на една пясъчна дюна, за да се полюбува на езерото, позлатено от лъчите на залязващото слънце. Когато най-после се върна в къщата, завари Панда да седи на един от шестте разнородни стола, подредени около псевдовикторианската кухненска маса, която Луси бе започнала да ненавижда не само заради обелената зелена боя и грозните грамадни крака - единият от които бе подпрян с парче сгънат картон - но и защото тя символизираше всичко, което трябваше да се махне от този някога толкова красив дом.

Въпреки че пред него лежеше отворената кутия с пица, липсваха само няколко парчета. Когато Луси влезе, той вдигна глава. На жълтата светлина на абажура, висящ над масата, приличащ на лампа от „Тифани“, мургавата му кожа изглеждаше още по-тъмна. Тя се обърна към него, без да го нарича по име, като че ли бяха само далечни познати.

- Вече съм се настанила в спалнята ти и след като утре заминаваш, предпочитам да не се местя само за една вечер.

Той подпря лакът на облегалката на стола.

- Това е моята стая.

Също така беше и единствената спалня на първия етаж, което я правеше идеално убежище срещу попълзновенията му.

- С удоволствие ще ти приготвя някое от другите легла -рече тя.

- А ако не съм съгласен?

- Тогава ще се преместя, а ти ще спиш върху моите мръсни чаршафи.

Той сви презрително устни и я изгледа насмешливо.

- Ще си помисля.

Тя му отвърна с хладна официалност:

- Ще ти бъда благодарна, ако мислиш по-бързо. Денят беше дълъг и тежък и искам да си легна.

Подигравателната му усмивка се стопи и Панда сви рамене.

- Спи където искаш. Не ме интересува. Сам ще си приготвя леглото. - Стана и се запъти към вратата, но се спря. - И още нещо. Не пипай нищо по къщата. Всичко остава така, както е.

Тя щеше да се погрижи за това.

Но той явно нямаше да я остави на мира. Малко след като Луси угаси лампата в спалнята, на вратата се почука.