Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Цигарата опари пръстите й. Тя я хвърли и стъпка фаса със сандала. Дванайсетгодишно момче се опитваше да върши работата на един възрастен. Трябваше да обърне повече внимание на честите му изчезвания. Поредното доказателство за нейната неспособност.

- Ще поговоря с него.

Тя се обърна, за да влезе в къщата.

- Бри, ние бяхме деца - заговори той зад гърба й. - Не ми казвай, че още ми се сърдиш.

Тя не се спря.

- Опитах се да се извиня - продължи Майк. - Не получи ли писмото ми?

Бри се бе научила да потиска гнева си. През последните десет години правеше точно това. Десет години се преструваше, че не знае, че Скот е сериен прелюбодеец. Десет години избягваше открития сблъсък, който щеше да сложи край на брака им. И ето докъде я бе довело това. До никъде.

Рязко се извъртя.

- Продължаваш ли да шпионираш хората, Майк? Все още ли си същият потаен плъх, като тогава?

- Бях влюбен в теб - рече той, като че ли това оправдаваше всичко. - В по-голямо момиче.

По-голямо само с една година. Тя заби нокти в дланите си.

- И ти отиде при майка ми и й изтропа, че си ни видял двамата с Дейвид. Страхотен начин да спечелиш едно момиче.

- Мислех, че ако двамата се разделите, аз ще имам шанс.

- Никога, дори след милион години.

Той отново пъхна ръце в джобовете.

- Аз бях само на седемнайсет, Бри. Не мога да променя миналото. Това, което сторих, беше грозно и единственото, което мога да кажа сега, е, че съжалявам.

Двамата с Дейвид не подозираха, че той ги следи през онази нощ, когато се скриха зад дюните, за да се любят. На следващия ден Майк отишъл при майка й и още същия следобед Бри бе изпратена на заточение при ужасната леля Ребека в Батъл Крийк. Бри никога повече не се върна на острова, допреди три седмици, когато й съобщиха, че Майра е починала и е посочила Бри за настойница на внука й.

Майк извади ръце от джобовете.

- Позволи ми да ти помогна с Тоби.

- Не се нуждая от помощта ти. Остави ни на мира.

Той потърка с палец златната си гривна.

- Загрижен съм за хлапето.

- Уверена съм, че е добре за имиджа ти за пред местните да се преструваш, че се грижиш за бедните сирачета.

Негодникът дори не се смути.

- Знаех си, че няма да ми постелеш червен килим за добре дошъл, но мисля, че бихме могли някак си да се разберем.

- Сгрешил си.

Майк огледа буренясалия двор и малката пчеларница с лющеща се бяла боя и хлътнал тенекиен покрив. Поривът на вятъра разлюля листата, но не и скъпата му прическа.

- Няма да получиш много за това място, ако се опиташ да го продадеш. Няма изглед към езерото, нито достъп до плажа, а и къщата се нуждае от ремонт.

Той не й казваше нищо, което тя не знаеше. Без късмет в любовта и в недвижимите имоти - това бе съдбата й. Банката бе запорирала къщата за пет милиона долара, която двамата със Скот бяха купили в Блумфийлд Хилс. Последно бе чула, че са я обявили за един милион и триста хиляди, но все още нямало купувач.

Майк се отправи към изоставената градина на Майра, където доматите се опитваха да се преборят с плевелите.

- Ако отведеш Тоби, ще му отнемеш единствената опора в живота.

- Нали не мислиш наистина, че ще остана тук? - Изрече го така, сякаш имаше десетина други възможности, макар че всъщност нямаше нито една.

С невинен вид той заби ножа още по-навътре.

- Чух че, не си получила голяма издръжка при развода.

Не бе получила нищо. Дори семейството й не й бе помогнало. Братята й имаха финансови затруднения, но дори и да нямаха, не можеше да ги моли за пари, не и след като бе останала глуха за предупрежденията им относно Скот. Колкото до наследството й... То се бе стопило само за година след смъртта на майка й.

- Ето, имаш къща - продължи той. - Майра държеше доста изкъсо Тоби и той няма много приятели, но корените му са тук, а в живота му и без това има достатъчно сътресения. Мисля, че Дейвид би искал ти да останеш.

Бри не можеше да понесе да го слуша как произнася името на Дейвид, дори и след толкова години.

- Никога повече не идвай тук - процеди тя, обърна се на пети и го остави да стърчи сам насред двора.

Тоби седеше зад малката сгъваема маса в кухнята и ядеше поредната купа със зърнена закуска. Кухнята, заедно с останалата част от къщата, бе ремонтирана във времената, когато бяха на мода шкафовете от светъл дъб и масивните дървени плотове. Върху двете открити полици бяха подредени гърнетата за мед и керамичните пчели, които Майра колекционираше. През прозореца над умивалника Бри видя Майк, който оглеждаше двора, сякаш оценяваше стойността на собствеността. Най-после си тръгна.