Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Какви неща?

Нямаше намерение да му разказва за паниката, която я обземаше при мисълта да се върне във Вашингтон. Вместо това сви нехайно рамене.

- Да си почина от всичко. Да готвя. Освен това трябва да напиша нещо за един проект на баща ми. Можеш да приспаднеш наема за първия месец от заплатата ми като чистачка.

Панда я измери с каменна физиономия.

- Не мисля, че идеята е добра.

Луси нямаше намерение да се отказва толкова лесно.

- Значи, всички дрънканици за това, как си прецакал всичко, са били само празни приказки, така ли? Не искаш да подкрепиш думите с дела? Да изкупиш донякъде вината си?

- Изкупление? За това ли става дума?

Изкупление, но не и прошка.

- Защо не?

Той задълго не откъсна поглед от нея, тя също не отмести своя.

- Добре - рече той накрая. - Можеш да останеш един месец. Без да плащаш. И греховете ми са простени.

За нищо на света.

- Договорихме се.

Някакъв заек се стрелна през двора. Луси слезе на пристана, свали ботите и потопи крака във водата. Единственото дълбоко чувство, стаено зад онази целувка на летището, е било вина. И все пак, имайки предвид възможността да остане още известно време на острова, нямаше намерение да съжалява, задето се поддаде на импулса, довел я тук, където не бе длъжна с никого да се съобразява. Можеше да бъде себе си, макар че вече не бе сигурна коя беше тя.

Слънцето жулеше безпощадно и от туту поличката краката ужасно я сърбяха, стана и твърде горещо и тя се отправи към къщата. Панда сменяше стъклото на задната врата, което тя бе разбила. Луси реши да заобиколи къщата и да влезе през предния вход, за да не се налага да разговаря с него, но пътьом зърна в горичката яркочервена тениска. От днешното напрежение нервите й бяха опънати като струни, беше й писнало да я шпионират и нещо в нея се прекърши.

- Тоби! - Тя хукна между дърветата. - Тоби! Ела тук!

Той продължи да тича и тя едва не се заплете в дивите боровинки, докато го гонеше.

Момчето познаваше местността по-добре от нея, но не я бе грижа. Нямаше да му позволи да се измъкне. Тъкмо прескачаше гъста туфа орлова папрат, когато чу стъпки зад гърба си. Панда профуча край нея. Миг по-късно държеше за тениската уплашеното до смърт дванайсетгодишно момче.

-Какво хванахме тук? - изрече той.

Тя напълно бе забравила за Панда и инстинктите му на телохранител.

Тоби бе прекалено ужасен, за да се съпротивлява. Панда така здраво го бе сграбчил, че тениската се бе насъбрала под мишниците на момчето, разкривайки костеливите му ребра и хлътналия корем под ластика на прекалено широките камуфлажни шорти. Те висяха до коленете, а отдолу стърчаха мършавите му крака. Колкото и да бе ядосана, задето хлапето я шпионираше, Луси не можеше да понесе страха в очите му. Докосна ръката на Панда.

- Аз ще се погрижа.

- Сигурна ли си, че ще се справиш? - попита твой провлачено. - Хлапето изглежда опасно.

Умът на Тоби, възприемащ всичко буквално, не долови сарказма в думите му.

- А-а-аз не съм опасен.

- Това е Тоби - обясни Луси. - Неговата баба е твоята икономка.

- Наистина ли?

- Пуснете ме! - извика момчето. - Нищо не съм направил.

- Не е вярно - заяви Луси, когато Панда пусна тениската му. - Ти ме шпионираш от дни и аз искам това да престане.

Освободен от желязната хватка на Панда, Тоби отново възвърна дръзкия си войнствен вид.

- Никога никого не съм шпионирал. Баба ме изпрати, за да проверя дали не си замърсила мястото.

- Значи, съм била следена от един десетгодишен хлапак?

- Дванайсет!

Тя много добре го знаеше, но за разлика от Луси, Вайпър не се церемонеше с децата.

- Трябва да си намериш по-добро занимание - отсече тя.

Момчето вирна брадичка и я погледна право в очите.

- Не съм шпионирал. Ти лъжеш.

Вайпър погледна към Панда.

- Давай. Отърви се от него.

Тоби беше неприятно малко дяволче и тя мразеше да я шпионират. При все това бойният му дух й харесваше.

- Той ми идва в повече, нямам сили да се оправям с него -отвърна тя. - Това е най-малкото, което можеш да направиш.

9.

Панда повдигна вежда.

- Да се отърва от него?

Тоби се препъна непохватно в опита си да се измъкне, но се подхлъзна по пътеката, покрита с борови иглички, и тупна тежко на земята. Изправи се бързо и отново се опита да побегне, но Панда го хвана за провисналото на дъно на широките шорти.

- Почакай, хлапе. Разговорът още не е свършил.

- Пусни ме, ненормалник такъв!

- Хей! Какво става тук?

Луси се обърна и видя Големия Майк Муди да приближава към тях, понесъл голяма кутия с пица. Тя напълно бе забравила, че го бе поканила да се върне, за да вбеси Панда. Сигурно ги бе видял между дърветата.