Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Благодаря за съвета - засия Големия Майк. - Панда е страхотен тип. Не го познавам добре, но ми се струва, че е интересна личност.

Той зачака, надявайки се, че тя ще сподели още нещо, и Вайпър реши да не го разочарова.

- Той е много променен след затвора.

Обаче злобната й сплетня не постигна ефекта, на който се надяваше.

- Всеки заслужава втори шанс - заяви тържествено Големия Майк и додаде: - Карамба, ти ми се струваш позната.

Докато тя разсъждаваше над дилемата що за човек би казал „карамба“, Големия Майк я изучаваше по-внимателно.

- Друг път идвала ли си на острова?

- Не. За пръв път ми е.

Златната гривна проблесна, докато вездесъщият брокер на имоти пъхаше ръка в джоба си.

- Ще се сетя. Никога не забравям лица.

Луси се надяваше да не е истина. Той явно искаше да поостане и побъбри, затова тя кимна към стълбата.

- Трябва да свърша малко работа в къщата. Ще те изпратя.

Големия Майк я последва и когато се качиха горе, отново й

протегна ръка.

- Ако имаш нужда от нещо, само ми се обади. Услугите на Големия Майк не се ограничават само до продажба. Когото и да попиташ на острова, ще ти го каже.

- Ще го запомня.

Най-после той си тръгна. Тя се отправи към къщата, но се спря, когато чу някакво шумолене в дърветата, което не й прозвуча като на катерица. Клонче изпука и Луси зърна яркочервена тениска.

- Виждам те, Тоби! - извика тя. - Престани да ме шпионираш!

Не очакваше отговор и не го получи.

Направи си сандвич, но изяде само няколко хапки. Изпрати есемес на Мег, в който не съобщаваше нищо важно, после написа нещо подобно и на родителите си. Искаше да изпрати и на Тед, но не си представи какво би могла да му каже. Не знаеше как да убие времето и закрачи из остъклената веранда.

Трите стени с мръсни прозорци в квадратни рамки преминаваха в голямо квадратно еркерно помещение, облицовано с дървена ламперия от пода до тавана. Хлътнали дивани, кресла с високи облегалки, тапицирани с дамаска, популярна в началото на деветдесетте, и надраскани маси бяха разпръснати хаотично в голямото помещение. Тук навярно се е събирало цялото семейство. Вградените рафтове бяха наблъскани с разнородна смесица от предмети, с които обикновено бяха пълни летните къщи: пожълтели книги с меки корици, видео касети със стари филми, настолни игри в скъсани кутии, превързани със стари гумени ластици. Имаше нещо в тази къща, което й бе харесало от самото начало, и скритата в нея Марта Стюарт жадуваше да изхвърли всички боклуци и да измие и лъсне прозорците до блясък.

Луси грабна една парцалива кърпа за чинии, с която бе избърсала разлятата кока-кола, и затърка ъгъла на прозореца. Повечето от мръсотията беше отвън, но не цялата. Тя духна върху стъклото и отново затърка. Вече беше по-добре.

Готвенето не беше единствената домакинска работа, която бе усвоила по време на годините, прекарани в Белия дом. След петнайсетина минути тя вече се бе въоръжила с гумената миячка за прозорци, която бе видяла в банята на втория етаж, кофа с чиста вода с няколко капки течен сапун за съдове и стълбата, отмъкната от килера. Не след дълго бе приключила с миенето на първата секция от прозорците на остъклената веранда. Протегна се към едно място, което бе пропуснала, и когато го лъсна до блясък, заслиза от стълбата. На долното стъпало едва не се препъна.

Панда стоеше до вратата от вътрешната страна с кутия кока-кола в ръка и войнствено изражение.

- Готов съм да се хвана на бас, че си била много популярна сред Тайните служби.

8.

Н е биваше никога да се връща в къщата и определено не биваше да допуска да я завари, докато мие мръсните му прозорци. Луси се вкопчи в стълбата, за да не падне, и отново надяна презрителната маска на Вайпър.

- Да не би да нараних гордостта ти?

- Унищожи я - отвърна той сухо.

- Отлично. Не всеки ден имам честта да надхитря професионалист.

- Не бих казал, че си ме „надхитрила“.

- А пък аз бих. - Дрехите му бяха изсъхнали, но той бе свалил обувките и тя можеше да се закълне, че тъмната му брада е набола още повече, откакто бе избягала от него. - Фериботът пристига чак в шест. - Луси приглади бухналата си туту поличка. -Очевидно си имал по-голям късмет от мен с наемането на лодка.

- Пистолетът ми помогна.

Тя не знаеше дали се шегува, или не. Всъщност не знаеше нищо за него. Той прокара пръст по кутията с кока-кола и подпря рамо на рамката на вратата.

- Сега разбирам защо баща ти толкова настояваше да не разкривам истинската си самоличност. Явно имаш навика да изчезваш.