Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Панда реши да не я притиска.

- Добре. Ще говорим тук.

- Да видим дали си достатъчно компетентен, за да намериш място, където ще можем спокойно да седнем, без всички наоколо да те зяпат. - Тя се запъти към каютата на ферибота. Когато завиваше зад ъгъла, удари раницата си в пожарогасителя. Промъкна се през вратата в другия край и хукна по рампата, малко преди да я вдигнат. Миг по-кьсно вече стоеше в сенките до табелата „Градско пристанище“ и гледаше как фериботът отплава с Панда на борда.

Мисълта, че го бе надхитрила, я изпълваше с въодушевление, но щеше да се чувства още по-добре, ако не беше заседнала на острова до завръщането на същия ферибот, несъмнено отново с Панда на борда. Това бе от ситуациите, в които обикновено се озоваваше Мег, а не Луси, но не съжаляваше. Поне бе възвърнала част от гордостта си.

Тъмносивият сув с илинойските номера, който бе видяла на алеята в къщата край езерото, бе спрян на градския паркинг. Разполагаше с целия следобед и не възнамеряваше да се мотае из града.

Докато се връщаше с велосипеда в къщата, Луси мина покрай детска площадка. На следващия ден след погребението на майка им, тя бе отнесла малката си сестричка на подобна площадка, за да полюлее Трейси на люлките - така според пред етаните на едно четиринайсетгодишно момиче щеше да постъпи една добра майка. Трейси бе плакала през цялото време.

Патрик Шейд... Що за име бе това?

Ако успее да наеме лодка, за да се върне на сушата, нямаше да се налага да го вижда отново. Скъпо удоволствие, но си струпаше. Обърна велосипеда и подкара към магазина за гмуркачи.

- За днес всички лодки са заети - осведоми я момчето зад щанда. „Мери Джей“ и „Дина Кен“ също отплаваха. Но ако искате да наемете лодка за утре...

- Всичко е наред - прекъсна го Луси, макар че нищо не беше наред.

Може би нямаше да се наложи отново да се разправя с Панда. Тя му бе заявила открито какво мисли за случилото се, а той не беше от мъжете, които се обясняваха повече от веднъж.

В къщата се носеше лека миризма на газ и хамбургера, който снощи си бе приготвила за вечеря. Как е възможно той да притежава място като това и да няма и следа от присъствието му? Луси смени войнишките боти с джапанки, грабна книгата, която вчера бе купила в града, слезе по разнебитената стълба и се отправи към брега.

Той бе издърпал лодката на брега. Луси седна на края на пристана, но не можа да се съсредоточи, не можеше да прави нищо, освен да се опитва да овладее надигащата се паника. Как щеше да продължи живота си, когато се върне на сушата? Къде щеше да отиде?

Някакъв шум привлече вниманието й. Тя вдигна глава и видя мъж, който определено не беше Панда, да слиза надолу по стълбата откъм къщата. Беше висок и едър. Стъпалата се люлееха и той не бързаше. Грижливо вчесаните му кестеняви коси блестяха, несъмнено намазани обилно с някакъв скъп гел.

- Здравейте! - извика той весело.

Въпреки че беше симпатичен на вид, всичко в него беше малко просташко - гласът, емблемата върху джобчето на дизайнерското му спортно сако, тежката златна гривна и големият колежански пръстен, от който всеки интелигентен мъж би се отървал след края на студентските си дни.

- Чух, че Панда се е върнал на острова - продължи непознатият, оглеждайки татуировката и косата й, докато се приближаваше към кея. - Но никой не ми отвори.

- Той не е тук.

- Жалко. - С широка усмивка той протегна ръка. - Аз съм Майк Муди. Големия Майк. Обзалагам се, че сте виждали рекламата ми.

Тя поклати глава, но тутакси съжали, тъй като острият аромат на одеколона му сякаш опари кожата й.

- „Брокерски услуги Големия Майк“ - обяви той. - Всеки, който купува или продава собственост на този остров - къща или лодка, каквото и да е, голямо или малко, идва при мен. По дяволите, дори съм продал два коня. Оправям се с всичко. -Блясъкът на равните му зъби би могъл да се дължи само на редовни посещения в зъболекарския кабинет. - Аз продадох на Панда тази къща.

- Наистина ли?

- Не разбрах как се казваш - свойски мина на „ти“ Големия Майк.

-Ами... Вайпър.

- Без майтап? Е, това се казва име! Ти си едно от онези хипи момичета. - Като опитен продавач, в гласа му прозвуча по-ско-ро възхищение, отколкото критика.

- Готик - уточни Луси, което беше върхът на нелепицата.

- Да, точно - кимна мъжът. - Отбих се, защото имам лодка, от която Панда може да се заинтересува.

Луси твърдо вярваше, че трябва да си услужлив с хората, но Вайпър не споделяше принципите й.

- Ела пак след шест, когато фериботът ще се върне. Сигурна съм, че той ще иска да обсъдите предложението ти. Не е зле да донесеш пица. Така ще можете да си побъбрите по-задушевно.