Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Разкъсвана между работата, семейството и подготовката на сватбата, тя беше твърде заета, за да се отдава на самоанализи. Сега, когато имаше достатъчно време за това, нахлулите мисли я разстроиха и Луси се насочи обратно към къщата. Гребе-ше срещу течението, затова трябваше да се напрегне повече, но това й харесваше. Добра се до спокойните води на залива и спря, за да почине. Тогава видя самотната фигура в края на пристана.

Не можеше да различи чертите на лицето му, но този силует щеше да познае навсякъде. Широки рамене и тесни бедра. Дълги крака, леко разкрачени, готови всеки миг да побягнат, развята от вятъра коса.

Сърцето й бясно заби. Опита се да спечели време, като направи една ненужна обиколка, за да разгледа бобровия бент, а после още една, за да проучи дървото, поклащащо се във водата. Гребеше бавно. Опитваше се да се овладее.

Той не биваше да я целува на летището в Мемфис. Никога не биваше да я гледа така. Ако не я бе целунал - ако не я бе погледнал с онези очи, бушуващи от емоции - тя щеше да се върне във Вашингтон, към работата си и той щеше да остане в спомените й като мъж, с когото бе прекарала една нощ.

Колкото повече приближаваше към пристана, толкова повече се гневеше, но не само на него, а и на себе си. Ами ако си помисли, че тя го преследва? Изобщо не беше вярно, макар че може би точно така изглеждаше.

Тя плъзна каяка към кея. Беше й трудно да закотвя лодката до скалистия бряг и когато времето беше хубаво, тя обикновено я завързваше за стълбата. Но сега не постъпи така. Вместо това завърза каяка хлабаво - прекалено хлабаво - за стълба в края на пристана. Най-после вдигна поглед към него.

Той се извисяваше в обичайната си униформа от дънки и тениска, този път с избледнялото лого на детройтската полиция. Луси огледа тези високи скули, мъжествения нос, тънките садистични устни и острите като лазер сини очи. Той я измери сърдито.

- Какво, по дяволите, е станало с косата ти? И какво правиш сама в езерото? Кой мислиш, ще те спаси, ако започнеш да потъваш?

- Твоите две седмици изтекоха - озъби му се Луси, - така че това не е твоя работа. Ще ти бъда благодарна, ако ми помогнеш да се кача на пристана. Схвана ми се кракът.

Той би трябвало да го предвиди. Но Панда познаваше само Луси, а не Вайпър. Приближи до края на кея като жертвено агне и протегна ръка към нея. Тя сграбчи китката му, стисна я здраво и с все сила внезапно го дръпна надолу.

Глупак. Той тутакси цопна във водата. Тя го последва, но не й пукаше. Искаше само да види на какво е способен.

Той изплува на повърхността, проклинайки и плюейки вода, с мокра провиснала коса. Липсваше му само къса закривена пиратска сабя между зъбите. Тя отметна капещите кичури от косите си и изкрещя:

- Мислех, че не можеш да плуваш!

- Научих се! - изкрещя той на свой ред.

Тя се отдалечи с плуване от каяка, спасителната жилетка се изду под мишниците й.

- Ти си голям тъпанар, знаеш ли? Лъжлив, алчен тъпанар.

- Давай, излей си душата. - Той заплува към стълбата с мощни дълги махове.

Тя плуваше след него, пляскайки във вода от ярост.

- И освен това си първокласен.... - Вайпър затърси подходящата дума. – Гадняр!

Панда я стрелна с поглед, после се изкачи по стълбата.

- Още нещо?

Луси се хвана за най-долното стъпало. Водата все още бе студена и зъбите и тракаха толкова силно, че я заболяха.

- Лъжец, измамник... - Тя млъкна, когато видя издутината. Точно там, където очакваше да я види. Изкатери се по стълбата след него.

- Надявам се, че този пистолет е водоустойчив. Не е? Много лошо.

Той седна на пристана и нави нагоре десния крачол на дънките, откривайки черния кожен кобур, прикрепен към глезена, който обясняваше защо Панда отказваше да носи шорти на езерото Кадо и да плува. Извади пистолета и отвори патронника.

- Пак ли си на работа? - Луси отметна мократа боядисана коса от очите си, но пръстът й се закачи в един дред. - Да не би родителите ми да са ти удължили договора?

- Ако не ти харесва това, което се случи, разправяй се със семейството си, а не с мен. Аз просто си върша работата. - Той изсипа куршумите в дланта си.

- Те отново са те наели. Затова си тук.

- Не. Тук съм, защото чух, че някой се е нанесъл в къщата ми. Някой да ти е споменавал, че нахлуването с взлом в частна собственост е престъпление? - Той духна в празния патронник.

Причерня й от гняв.

- А някой да ти е споменавал, че телохранителите трябва да се представят?

- Вече ти казах. Оправяй се със семейството си.