Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Късият му нос беше прав, леко разширен в края. Смачкана вратовръзка се подаваше от джоба на сакото, което не му бе по мярка. А дългата разрошена коса с къдрави сплетени кичури напомняше нощното небе на Ван Гог, нарисувано с пръст, топнат в стъкленица с черно мастило.

Вече повече от десет години, от първата президентска кампания на Нийли, Луси се опитваше да говори правилно, да постъпва правилно, винаги усмихната, неизменно учтива. А сега тя, толкова отдавна овладяла изкуството на светските разговори, не можеше да измисли какво да каже. Вместо това изпитваше почти непреодолимото желание да изсумти насреща му: А на теб к ’во ти става? Но разбира се, не го направи.

Той кимна към задната седалка на мотора.

- Кеф ли ти е да се повозиш?

Шокът се разпростря през цялото й тяло, от вените до капилярите, прониза кожата и мускулите й и достигна до костите. Тя потръпна, но не от студ, а от осъзнаването, че отдавна не бе копняла за нещо толкова силно, както да се метне на този мотор. Да възседне задната седалка и да избяга от последствията на постъпката си.

Той натика вратовръзката по-надълбоко в джоба на сакото и краката й се раздвижиха. Сякаш не бяха подвластни на тялото й. Луси се опита да ги спре, но те отказаха да се подчинят. Тя приближи до мотоциклета и видя полуизтрит тексаски номер, както и стикер с подгънат край, залепен върху протритата кожена седалка. Буквите бяха избледнели, но тя успя да разчете думите: БЕНЗИН, ТРЕВА ИЛИ ЗАДНИК - НИКОЙ НЕ СЕ ВОЗИ НА АВАНТА.

Надписът я блъсна като ударна вълна. Не би могла да пренебрегне подобно предупреждение. Но тялото й - нейното предателско тяло - бе поело целия контрол. Ръката й повдигна края на робата. Единият й крак се отдели от земята и прекрачи седалката.

Той й подаде единствената каска. Тя я нахлузи върху окаяните останки от сватбената фризура и обви ръце около кръста му.

Двамата се понесоха надолу по уличката, робата се изду като балон, вятърът брулеше оголените й крака, косите му се развяваха и плющяха по стъклото на каската.

Луси подпъхна робата под краката си, докато той пресичаше уличките една след друга, редуваше остри завои наляво и надясно, мускулите на гърба му се напрягаха под евтиния плат на сакото.

Излязоха от Уайнет и полетяха по двупосочната магистрала, простираща се покрай стръмни варовикови скали. Каската бе нейният пашкул, мотоциклетът - нейната планета. Минаха покрай разцъфнали лавандулови полета, фабрика за зехтин и няколко лозя, ширнали се по хълмовете на Тексас. Вятърът подмяташе полите на робата, разкривайки коленете и бедрата й.

Слънцето се бе спуснало ниско на небето и вечерният хлад проникваше през тънкия плат на робата. Луси приветства студа. Не заслужаваше топлина и удобство.

Те профучаха по дървен мост и покрай разнебитен хамбар със знамето на Тексас, нарисувано върху едната му стена. Мярнаха се реклами за екскурзии из пещерите и туристическо ранчо. Километрите се нижеха един след друг. Трийсет? Или повече? Тя нямаше представа.

Когато стигнаха до покрайнините на някакво затънтено градче, той зави към малка неугледна бакалия и паркира в сенките отстрани. Мъжът кимна рязко към нея, като знак, че трябва да слезе. Краката й се заплетоха в робата и Луси едва не падна.

- Гладна ли си?

Повдигна й се само при мисълта за храна. Тя размърда скованите си крака и поклати глава. Той сви рамене и се насочи към вратата.

През прашното стъкло на каската Луси видя, че той беше по-висок, отколкото й се бе сторил в началото - навярно над метър и осемдесет, с дълги и стройни крака. С буйната си синкаво-чeрна коса, смугла кожа и пружинираща походка неочакваният й спътник рязко се отличаваше от конгресмените, сенаторите и промишлените магнати, с които бе свикнала да общува. Луси виждаше през прозореца част от вътрешността на магазина. Той се отправи към хладилника в дъното. Продавачката заряза работата си и се зазяпа в него. Той изчезна за няколко минути, но след малко се появи и остави пред касата стек с шест бири. Продавачката отметна кокетно коси, открито флиртувайки с него. Той донесе още няколко покупки.

От неудобните обувки й бяха излезли пришки на краката. Тя се размърда и зърна отражението си в стъклото. Голямата синя каска покриваше главата й, скривайки дребното й лице, което винаги я правеше да изглежда по-млада. Широката роба прикриваше факта, че заради стреса преди сватбата обикновено стройната й фигура бе станала прекалено слаба. Луси беше на трийсет и една години, метър и шейсет и три висока, но се чувстваше мъничка и глупава, като егоистично и безотговорно безпризорно дете.