Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Вземи си една - предложи той. - Може би ще те отпусне.

Тя не искаше да се отпуска, искаше да се изпишка, но се запрепъва към него и взе една бутилка, за да не я изпие той. Избра едно място в другия край на одеялото, за да не се допира до дългите му крака, по-далеч от обичайната заплашителност, която излъчваше. Сега би трябвало да пие шампанско в апартамента за младоженци в хотела „Четири сезона“ в Остин, като госпожа Тиодор Бодин.

Мотоциклетистът измъкна от кесията с продуктите два сандвича в целофанени опаковки. Хвърли единия към нея и отвори другия.

- Жалко, че не го заряза след сватбения обяд. Храната сигурно е била много по-хубава от тази.

Парфе от крехко рачешко месо, препечено на грил телешко филе, медальон от омари, ризото с бели трюфели, седеметажна сватбена торта...

- - Кажи ми честно, откъде познаваш Тед? - попита тя.

Той отхапа голям къс от сандвича и заговори с пълна уста.

- Запознахме се преди няколко години, докато работех на един строеж в Уайнет, и си паснахме. Виждаме се, когато чат-пат идвам в града.

- Тед има много приятели.

- Не всички са толкова готини като него. - Той изтри уста с опакото на ръката си и сръбна шумно от бирата.

Тя остави настрани недокоснатата бутилка.

- Значи, не си оттук?

- Не. - Той смачка обвивката на топка и я метна в храстите.

Луси не понасяше хората, които замърсяваха околната среда, но нямаше намерение да го споменава. Поглъщането на сандвича заемаше цялото му внимание и той не сподели повече информация за себе си.

Тя повече не можеше да отлага посещението в гората. Извади салфетка от кесията с продуктите и мръщейки се при всяка крачка, закуцука към дърветата. Когато приключи с естествените нужди, се върна и седна на одеялото. Спътникът й отпи още една щедра глътка от бирата. Тя не можеше да преглътне и хапка и заряза сандвича си.

- Защо ме качи на мотора си?

- Исках да правя секс.

Кожата й настръхна. Тя се насили да открие някакъв намек, че това беше грубиянски опит за нескопосана шега, но той дори не се усмихна. Ала от друга страна, беше приятел на Тед и въпреки че някои от тях бяха доста странни, никога не бе срещала престъпник сред познатите на бившия си жених.

- Не говориш сериозно - заяви Луси.

Той я огледа нагло.

- Всичко може да се случи.

- Не, не може!

Мъжът се оригна, не много шумно, но пак беше отвратително.

- Напоследък бях твърде зает, за да се занимавам с жени. Време е да наваксам пропуснатото.

Тя го зяпна слисано.

- Като грабнеш невестата на приятеля си, докато тя бяга от сватбата си?

Той се почеса по гърдите.

- Човек никога не знае. Шантавите жени са способни на всичко. - Пресуши бирата, оригна се отново и запрати празната бутилка в храстите. - Е, какво ще кажеш? Готова ли си да те закарам обратно при мама и тати?

- Вече казах, че не съм. - Въпреки нарастващото си безпокойство, тя все още нямаше смелост да се върне при семейството си. - Ти така и не ми каза как се казваш.

- Панда.

- Не, питам сериозно.

- Не ти ли харесва?

- Трудно ми е да повярвам, че това е истинското ти име.

- Дреме ми дали вярваш, или не. Засега ще се задоволя с Панда.

- Ясно. - Луси за замисли над думите му, докато той разкъсваше пакетче чипс. - Навярно е страхотно.

- Кое по-точно?

- Да обикаляш от град на град с измислено име.

И с голяма синя мотоциклетна каска, под която да се криеш.

- Предполагам.

Трябваше да спре това и младата жена призова цялата си смелост.

- Случайно да имаш мобилен телефон, който да ми заемеш? Аз... трябва да се обадя на един човек.

Той бръкна в джоба на сакото и й подхвърли телефона си. Тя не успя да го улови и се наложи да го търси из диплите на робата.

- Дано да имаш късмет със сигнала.

Луси не се бе сетила за това, но способността й да разсъждава логично я бе зарязала още преди няколко часа. Тя закуцука през поляната на инквизиторските си токчета, докато не откри едно местенце близо до брега, където улови слаб сигнал.

- Аз съм - изрече, когато Мег се обади.

- Луси? Добре ли си?

- Въпрос на гледна точка. - Тя се засмя задавено. - Сещаш ли се за онази моя необуздана страна, за която все ми говориш? Е, мисля, че я открих. - Опашата лъжа. Едва ли някой можеше да я нарече необуздана. Някога може би, но отдавна вече не беше такава.

- О, миличка... - Сигналът беше слаб, но не чак дотам, че да заглуши тревогата в гласа на приятелката й.

„ Трябваше да се върне в Уайнет. Но...

- Аз... аз съм страхливка, Мег. Още не мога да се изправя очи в очи със семейството ми.