Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Нейният дом беше Вашингтон, а не този град в Централен Тексас, който така и не успя да хареса, но Луси си спомни, че църквата се намира в края на стар жилищен квартал. Ако успееше с отмалелите си крака да прекоси алеята и да заобиколи зад къщите от другата страна, може би щеше да се добере успешно до една от страничните улички, без някой да я види.

И после какво? Това не беше старателно планираното бягство, като онова, което бе организирала Нийли, за да се измъкне от Белия дом преди толкова години. Това изобщо не беше бягство. Това беше прекъсване. Отсрочка. Тя трябваше да намери място, където да си поеме дъх и да събере мислите си. Празна детска къща за игра. Скрито ъгълче в нечий заден двор. Някъде, където ще е по-далеч от журналистическата шумотевица, от предадения младоженец и обърканото семейство. Временно убежище, където ще може да си спомни коя беше и какво дължеше на хората, които я бяха приютили.

О, боже, какви ги бе забъркала?

Някакъв шум от другата страна на църквата привлече вниманието на охраната. Младата жена не изчака да види какво става. Вместо това, препъвайки се, заобиколи края на бетонната стена, прекоси тичешком алеята и се сви зад една боклукчийска кофа. Коленете и трепереха толкова силно, че се наложи да се притисне до ръждивата метална стена на кофата. До ноздрите й достигна зловонната миризма на гнило. Не се чуваха тревожни писъци, само далечният шум на тълпата, окупирала скамейките, разположени пред църквата.

Луси чу слаб вик, като котешко мяукане, и осъзна, че идва от нейната уста. Застави се да се промъкне през редицата от храсталаци, отделящи старите постройки във викториански стил. Храстите свършваха в началото на улица, павирана с тухли. Тя притича през нея и се озова в нечий заден двор.

Старите дървета засенчваха малките паркинги, а отделните гаражи излизаха на тесни улички. Луси се загърна по-плътно с робата, докато се движеше наслуки от един двор в друг. Токчетата й затъваха в меката земя на наскоро засадените градини, където от жилави сгьбла висяха зелени домати с големината на топчета за игра на „Марбъл“. От близкия кухненски прозорец се носеше ухание на задушено месо; а от друг - шум на телевизионна игра. Много скоро от същия този телевизор щяха да излъчат репортаж за безотговорната дъщеря на бившия президент на страната Корнелия Кейс Джорик. Само за един кратък следобед, трийсет и една годишната Луси бе зачеркнала седемнайсет години на отлично поведение. Седемнайсет години, през които съвестно доказваше на Мат и Нийли, че не са направили грешка, като са я осиновили. Колкото до това, което бе причинила на Тед... Не би могла повече да го нарани.

Залая куче и заплака бебе. Тя се препъна в градински маркуч. Мина напряко зад една люлка. Кучешкият лай се усили и рижав помияр се хвърли върху телената ограда, ограждаща съседния двор. Луси отстъпи заднешком, заобиколи статуята на Дева Мария и се запромъква към уличката в дъното. Обувките й се напълниха с камъчета.

Чу рева на мотор и се изправи. Очукан сребристочерен мотоциклет изскочи на уличката. Тя се шмугна между два гаража отлепи гръб към стената с олющена бяла боя. Мотоциклетът намали. Луси затаи дъх, чакайки го да отмине. Но той не продължи. Вместо това се приближи и спря пред нея.

Мотоциклетистът се втренчи в пролуката между гаражите, точно където стоеше тя.

Двигателят продължаваше да върти на празен ход, докато гой внимателно я оглеждаше. Един крак, обут в черен ботуш, стъпи на чакъла.

- К’во става? - попита той, надвиквайки ръмженето на мотора.

К’во става? Тя бе съсипала бъдещия си съпруг, засрамила и огорчила семейството си и ако светкавично не предприеме нещо, беше на път да се превърне в най-скандалната булка беглец в страната, а този тип искаше да узнае какво става ?

Мъжът имаше прекалено дълга черна коса, чиито краища се подвиваха под яката на ризата, студени сини очи, високи скули и сурово изсечени устни на садист. След толкова години под закрилата на Тайните служби тя бе свикнала да смята сигурността си за гарантирана, но сега не се чувстваше в безопасност. А фактът, че разпозна в мотоциклетиста един от гостите, присъствал на снощната репетиция на сватбата - един от някогашните приятели на Тед - ни най-малко не й вдъхна сигурност. Дори що-годе чист, в тъмен костюм, който не му прилягаше много добре, смачкана бяла риза с отворена яка и ботуши на моторист, той не приличаше на някой, който би искала да срещне в глуха улица. Точно където се намираше Луси в момента.