Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Воалът се бе залепил за бузата й, просмукан от пот, от сълзи - тя не знаеше кое по-точно - и думите, които никога не си бе представяла, че ще изрече, сами изскочиха от устата й.

- Тед, не мога. Аз... не мога.

Той повдигна воала, както тя си представяше, че ще го стори в края на церемонията малко преди да я целуне. Изражението му бе озадачено.

- Не разбирам.

Нито пък тя. Никога не бе изпитвала подобна необуздана паника.

Той наклони глава и се взря в очите й.

- Луси, двамата сме идеални един за друг.

- Да. Идеални... Зная.

Тед зачака. Тя не можеше да измисли какво да каже. Само ако можеше да си поеме дъх. Насили устните си да се раздвижат.

- Зная, че сме идеални. Съвършената двойка. Но... Не мога.

Тя зачака той да възрази. Да се бори за нея. Да я убеди, че тя греши. Чакаше да я вземе в прегръдките си, да я увери, че това е само предбрачна треска. Но изражението му не се промени, само ъгълчето на устата му се стегна почти незабележимо.

- Приятелката ти Мег - рече той. - Всичко е заради нея, нали?

Вярно ли беше? Щеше ли Луси да направи нещо толкова немислимо, ако Мег не се бе появила с цялата си любов, с хаотичността и бързата си сурова преценка?

- Не мога. - Пръстите й бяха ледени и ръцете й трепереха, докато се опитваше да свали диамантения пръстен. Най-после го изтръгна от пръста си и едва не го изтърва, докато го пъхаше в джоба му.

Тед пусна воала й. Не умоляваше. Не знаеше как. Дори не се опита да я разубеди.

- Добре, тогава... - Кимна кратко, обърна се и се отдалечи. Спокоен. Овладян. Идеален.

Когато вратата се затвори зад нея, младата жена притисна ръце към корема си. Трябваше да го върне. Да хукне подире му и да му каже, че е размислила. Но краката й отказваха да помръднат; мозъкът й не работеше.

Дръжката на вратата се завъртя и баща й застана на прага, майка й бе зад него. И двамата бледи, сковани от напрежение. Те бяха направили всичко за нея и бракът й с Тед щеше да бъде най-хубавият подарък на благодарност от нейна страна. Не можеше да им причини подобно унижение. Трябваше да настигне Тед и да го върне.

- Не още - прошепна тя, чудейки се какво иска да каже. Разбираше единствено, че има нужда от малко време да се окопити, да си спомни коя беше.

Мат се поколеба, после затвори вратата.

Целият свят на Луси бе рухнал. Още преди края на този следобед всички щяха да узнаят, че тя е зарязала Тед Бодин. Това бе немислимо.

Морето от камери... Глутниците репортери... Тя никога нямаше да може да се измъкне от тази малка прашна стая. Щеше да прекара остатъка от живота си тук, заобиколена от псалтири и роби на хористи, изкупвайки вината си, задето бе наранила най-добрия и прекрасен мъж, който бе познавала, и унизила семейството си.

Воалът залепна за устните й. Тя изтръгна булчинския венец и с радост посрещна болката, когато фибите и кристалите се заплетоха в косата й. Беше луда. Неблагодарница. Заслужаваше болка и с още по-голяма ярост изтръгна украшението. Булото, роклята... ръцете й трескаво задърпаха ципа, докато най-после белият сатен се скупчи около глезените й и тя остана само по изящен френски сутиен, дантелени булчински гащички, син жартиер и бели сатенени пантофки с високи токчета, жадно опитвайки се да поеме глътка въздух.

Бягай! Думата прониза мозъка й. Бягай!

Луси чу как отвън шумът на тълпата се усили за миг, а после отново стихна, сякаш някой бе отворил предните врати на църквата и сетне бързо ги бе затворил.

Бягай!

Ръката й хвана една от тъмносините роби на църковните хористи. Тя я дръпна от закачалката и я нахлузи през разрошената си глава. Хладният овехтял плат обгърна тялото й, покривайки френския сутиен и миниатюрните гащички. Луси се запрепъва към малката врата в другия край на стаята. През прашните стъкла видя тясна, обрасла с плевели пътека, извиваща се покрай стена от бетонни блокове. Ръцете й не я слушаха и отначало ключалката заяде, но най-накрая успя да отвори вратата.

Пътеката водеше към задната част на църквата. Високите тънки токчета засядаха в пропукания асфалт, докато се прокрадваше край външния блок на климатика. Пролетните бури бяха навели всякакви боклуци върху чакъла отстрани на пътеката: смачкани кутии от сок, накъсани парчета от вестник, счупена жълта детска лопатка за пясък. Булката беглец се спря, когато стигна до края на пътеката. Навсякъде гъмжеше от охрана и тя се опита да измисли какво да прави по-нататък.

Личната й охрана бе снета няколко месеца по-рано, когато изтече първата година, откакто майка й не беше вече президент, но от Тайните служби продължаваха да охраняват Нийли и тъй като Луси и майка й много често бяха заедно, тя почти не бе забелязала отсъствието на личната й охрана. Тед бе наел частна охранителна фирма, за да подсили скромните местни полицейски ресурси. Пред вратите имаше охранителни постове. Г-образният паркинг бе наблъскан с автомобили. Навсякъде щъкаха хора.