Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

Майк стоеше неподвижно, самотен в кръга от бледа жълта светлина. Луси никога не бе виждала в живота си по-съсипан и тъжен човек.

- Исках да го осиновя - пророни той накрая със смутен, тих глас. - Смятах утре да говоря с нея. — Зарея поглед към дърветата. - Тя би могла да продаде къщата и да започне начисто някъде другаде. Мислех, че това ще й хареса.

Луси го разбра. След всичко, на което току-що бяха станали свидетели, Майк бе осъзнал, че Бри обича Тоби не по-малко силно от него и никога няма да се откаже от момчето.

- За теб е много важно тя да е щастлива, нали? - чу се да казва Луси с глас, напомнящ на гласа на доктор Кристи.

Той кимна.

- Винаги е било така. От мига, в който я видях за пръв път. Тя помни единствено какъв заблуден глупак бях някога.

Забравила е за времето, когато другите деца не бяха наоколо и тя рисуваше за мен или разговаряхме за музика. Шантава работа.

- Тя те харесва - заяви Луси. - Зная, че е така.

- Преструва се. Отнася се добре с мен, защото съм й нужен.

- Не мисля, че е истина. Тя се е променила, също като теб.

Но Майк не й повярва.

- Вече е късно. По-добре да се прибирам. - Пъхна ръка в джоба, за да извади ключовете за колата.

Не биваше да става така и Луси го знаеше. Но когато той се обърна, за да си тръгне, тя не можа да измисли нещо, което да го убеди, че греши.

Докато те разговаряха, Панда мълчеше, но сега гласът му наруши нощната тишина.

- Може и да се лъжа, Майк, но на мен ми се струва, че ти все още си същият заблуден глупак, както някога.

Луси се извърна и го зяпна слисано. От тях двамата, обикновено тя бе прозорливата, а не Панда.

Може би защото думите прозвучаха от устата на мъж, Майк спря. Хвърли поглед към Панда, който сви рамене. Майк погледна към пътеката. После пое по нея.

Бри тъкмо бе стигнала до задната стълба, когато чу шумолене в гората. Тоби се бе прилепил към нея, топъл и надежден. Обичан. Тя се извърна и видя Майк да пристъпва в двора. Усети стягане в гърдите.

Той спря край дърветата и застина неподвижно. Ако чакаше тя да се хвърли в прегръдките му, щеше дълго да почака. Бри притисна Тоби силно към себе си и погледна към Майк.

- Току-що изгубих почти всичко - промълви тихо. - Можеш да вярваш, че те използвам, за да оцелея. Или да повярваш в истината. Какво избираш?

Тоби бе необичайно притихнал, сякаш бе забравил да диша.

Майк пъхна ръце в джобовете, обичайната му самоувереност на опитен търговец го бе напуснала.

- Зная в какво искам да вярвам.

- Решавай - рече Бри. - Или си част от това семейство, или не си.

Той не помръдна. Вместо да гледа нея, той бе вперил поглед в Тоби. После бавно пристъпи напред. Но не стигна до задната стълба. Спря се насред пътя.

- Тоби, аз обичам Бри. - Майк преглътна мъчително. - Искам разрешението ти да се оженя за нея.

Бри ахна смаяно.

- Почакай малко! Аз... аз се радвам, че ме обичаш, но още е прекалено рано...

- Наистина ли? - възкликна Тоби. - Наистина ли ? Отговорът ми е „да“!

Бри не можеше да повярва, че Майк правеше такава решителна стъпка, отдаваше сърцето си на тази, на която имаше основание да не вярва. Но беше три часът сутринта и всички бяха уморени. Беше твърде рано да се говори за бъдещето. Двамата с Майк трябваше да си изяснят отношенията. Само че за да го направят, първо трябваше да престане да се усмихва, а Бри, изглежда, не можеше да го направи.

Докато Майк се взираше в очите й, тя притисна буза към темето на Тоби.

- Аз също те обичам. С цялото си сърце. Но в момента ме интересуват само палачинките.

Майк прочисти гърлото си, но въпреки това гласът му трепереше от вълнение.

- Какво ще кажеш аз да ги приготвя? Наистина много ме бива в това.

Тя погледна към Тоби. Тоби погледна към нея.

- Аз казвам „да“ - прошепна той.

Бри прегръщаше Тоби, но очите й бяха приковани в Майк.

- Предполагам, че в такъв случай и аз трябва да кажа „да“.

Сияещата му усмивка освети всичките тъмни кътчета, останали в душата й. Тя протегна ръка. Той я пое. Тримата влязоха вътре.

T ази нощ Луси не можеше да се върне в къщата на Бри. Каквото и да се случваше там, другите хора бяха излишни. Тя изправи рамене.

- Ще прекарам остатъка от нощта на катера.

Панда стоеше до масата за пикник, вдигнал крак върху пейката.

- Можеш да пренощуваш в къщата.

- И на катера ме устройва.

Но преди да отиде където и да е, трябваше да се измие. Не само от мръсотията и меда, но и от миниатюрните сребристи парченца стъкло, набити в кожата й. Въпреки че от външния душ течеше само студена вода и нямаше с какво да се преоблече, Луси не искаше да влиза в къщата. Щеше да се загърне с една от плажните кърпи, а на сутринта ще се преоблече в дома на Бри.