Сюзън Филипс - Съдбовно бягство

- Проверихме навсякъде.

Той погледна към гората.

- Може би е изчакал, докато претърсим, и после се е скрил.

В безопасност. В убежище.

Двамата с Панда тръгнаха заедно.

24.

Луси го последва надолу по стъпалата към пристана и в навеса за лодки. Поскърцването на катера върху котвата бе музиката, съпровождаща страстните им изблици, но за разлика от нея, Панда, изглежда, не се измъчваше от болезнени спомени. Той насочи лъча към вратата на каютата. Тя беше почти сигурна, че бе пуснала резето, когато по-рано претърси наоколо, но сега вратата бе открехната. Той я отвори и освети вътрешността. Тя надникна вътре.

Тоби се бе свил на кълбо върху V-образното легло покрай носа на катера, дълбоко заспал.

Тя изпита такова огромно облекчение, че за миг й се зави свят. Панда й подаде мобилния телефон. Тя се отдалечи към кърмата и се обади на Бри.

- Намерихме го в навеса за лодки - изрече задъхано. - Спи.

- Спи? - Бри прозвуча по-скоро ядосана, отколкото зарадвана. - Не му позволявайте да избяга! Идвам.

На Луси никак не й хареса това, което чу, но приятелката й затвори, преди тя да я посъветва първо да се успокои.

Панда се появи, съпроводен от много сънения, много мръсен Тоби. Целите му дрехи бяха оплескани. На ръката му се виждаше засъхнала кръв и още едно петно се мъдреше на бузата му. Краката му бяха покрити с лепкав слой мед, смесен с пръст, а косата му бе залепнала за главата.

- Не съм повредил нищо на катера - промърмори момчето изплашено.

- Зная, че не си - рече Панда нежно.

Тоби се запрепъва по стъпалата към къщата и щеше да падне, ако Панда не го бе подхванал. Тъкмо се изкачиха догоре, когато Майк притича иззад ъгъла на къщата. Когато го видя, Тоби неохотно пристъпи към него.

- Тоби! - възкликна Майк. - Какво си мислеше? Никога не биваше...

Срещата бе прекъсната от вик на банши 1, когато Бри изскочи от гората.

- Тоби!

Майк замръзна на място. Момчето инстинктивно отстъпи назад, по-далеч от всички, и се блъсна в масата за пикник.

Тя приличаше на луда, дрехите и бяха просмукани с мед и мръсотия, а червената и коса се вееше в див безпорядък.

- Как можа да направиш нещо толкова ужасно? - изпищя Бри и се спусна през двора към него. - Никога повече да не си посмял да направиш нещо подобно! - Преди някой да успее да я спре, го сграбчи за раменете и здравата го разтърси. - Имаш ли представа какво можеше да ти се случи? Изобщо някаква представа?! - Пръстите й се забиха в плътта му; главата му подскочи.

Всички се хвърлиха към нея, но преди някой да успее да я доближи, тя притисна здраво Тоби към гърдите си.

- Всичко можеше да ти се случи. Всичко! - извика Бри и избухна в сълзи. - Изплаши ме до смърт! Не биваше да бягаш. Зная, че ти се разкрещях. Изгубих самообладание. Прости ми. Но ти не биваше да бягаш. - Тя се отдръпна на няколко сантиметра, обхвана лицето му в шепи и повдигна брадичката му, а гласът й затрепери от вълнение. - Обещай ми, че никога повече няма да бягаш от мен. Ако имаме проблем, ще поговорим и ще го разрешим, става ли? Обещай ми.

' Жена призрак в ирландската и шотландската митология; според преданието появата й и вледеняващият й писък вещаят смърт. - Б. пр.

Тоби се взираше безмълвно в нея с огромни очи.

Тя плъзна нежно палец по мръсната му буза.

- Чуваш ли ме?

- Обещавам. - Една голяма сълза се търкулна по лицето му. -Но ние изгубихме всичко - прошепна детето. - Заради мен.

- Не изгубихме теб и това е най-важното. - Тя притисна устни към челото му. - Останалото все някак ще се оправи.

Всичкият му боен дух се отцеди от слабичкото му телце. Той се притисна към нея. Ръцете му се обвиха около кръста и. Тя го прегърна още по-здраво и зарови устни в косата му. Той най-после бе намерил безопасен пристан и малкото му тяло се разтресе от дълго сдържаните ридания. Бри му напяваше нещо, което само той можеше да чуе.

- Майк стоеше настрани от останалите. Отново се чувстваше чужденец. Тоби не го бе погледнал, откакто Бри бе дошла.

- Да си вървим у дома - чу Луси да шепне Бри на Тоби. - Ще направя палачинки. Утре ще спим до късно. Какво ще кажеш?

- Палачинките ти не ги бива много - изхълца той.

- Зная.

- Не ми пука - додаде той. - За мен са страхотни.

Тя го целуна по темето. Ръка за ръка двамата поеха по пътеката през гората. Миг преди да се скрият зад дърветата, Бри спря. Погледна към Майк. Луси видя как тя вдигна ръка, но сетне безсилно я отпусна. Измина още един дълг миг, после двамата с Тоби изчезнаха.